Проведеният в неделя балотаж сложи финал на президентските избори в страната. Вече всичко е ясно. Има категоричен победител в състезанието. Победител, заявил намеренията си да бъде истински обединител на нацията. Дано през следващите пет години българите наистина го виждат и признаят за такъв.
На другия полюс, още в понеделник, правителството подаде оставка. В сряда парламентът единодушно прие тази оставка. По позната процедура следват действия на настоящия президент, свързани с последователното връчване на мандати на три от политическите партии за съставянето на кабинет. Двете най-големи парламентарно представени партии веднага, още в нощта на изборите, декларираха, че ще откажат да съставят кабинет в рамките на това Народно събрание. Третата партия, по избор на президента, независимо която и да бъде тя, надали ще успее в мераците си да сформира кабинет. Кабинет, който да бъде приет и подкрепен от останалите партии в настоящия парламент. И така, по този сценарий нещата си вървят логично към парламентарна криза. Насрочване на парламентарни избори, назначаване на служебен кабинет. Нещо твърде познато в българската история през последния четвърт век. Познато най-вече на политиците от жълтите павета. Победата на изборите за следващото, 44-то Народно събрание, е вече не само бленувана, но и текуща цел на политическите партии. И тази цел активира веднага политическата демагогия и популизъм. Добър форум за пласиране на този популизъм се явяват дебатите в Народното събрание за бюджета на страната за следващата година. Едните народни избраници щели да приемат проектобюджета на държавата. Другите пък нямали да го гласуват. Докато не спечелели парламентарните избори, сформирали необходимото мнозинство в парламента и тогава щели да приемат бюджета на държавата. Ами ако не могат да сформират такова мнозинство? Какво става тогава с бюджета? Държавен бюджет на автопилот? И колко време? Несериозно. Това са пенсии, заплати, здравеопазване, образование, армия, полиция и т.н. Бюджетът засяга милиони хора. Хубав, лош, народните избраници трябва да дебатират, променят и допълват, в крайна сметка да гласуват внесения проектобюджет на държавата. Затова защото в него са предвидени изменения, засягащи страшно много хора. Стотици хиляди българи работят на минимална работна заплата. И за тях е от жизнено важно значение предвиденият ръст на минималната заплата от 40 лв. да започнат да го получават веднага от Нова година. Защото с 420 лева трудно се живее. Същото е и със заплатите на учителите. Пропадането, неприемането на държавен бюджет означава, че бюджетните разходи не могат да бъдат повече от тези, които са били през 2016 година. С други думи, не може да има увеличение нито на минималната работна заплата, нито на пенсии, нито на всички разходни пера, залегнали в проектобюджета.
Съставянето на бюджет на държавата е изключително отговорна работа. В дебатите и коментарите в парламента за бюджета партиите твърде често упражняват политическият си популизъм. В желанието си да извлекат съответните политически дивиденти. В публичното пространство се подхвърлят какви ли не идеи. Идеи, най-вече свързани с консумирането на огромни по размери публични финанси. За големи заплати, за големи пенсии и т.н. Само че бюджетът на държавата е една сметка. В нея през годината влизат еди-колко си приходи. Толкова трябва да се харчат и за разходи. Иначе, ако разходите са повече от приходите, някой трябва да покрива разликата. А това става със заеми. Ставаме зависими. Поколенията след нас - също.
Не искам да развивам съжденията си в посока на шедьоврите и мащабите на политическия популизъм. Творчеството там е неизчерпаемо. Исторически сме се и нагледали, и изпитали резултатите от това творчество. И като нация, и като държава! Резултатите са ясни. Най-бедната държава в Европейския съюз. Държава, изгубила и подарила на други държави най-ценния си капитал - две поколения българи. Образовани и квалифицирани. Можещи. Работещи и възпроизвеждащи се не в собствената си родина. Отхвърлени от нея. Като резултат от четвъртвековния политически популизъм.
Днес едни са обидени на суверена. На народа. Други пък са безкрайно щастливи от вота на народа. Всички обаче се точат отново да управляват. И народа, и държавата. Обидените щели да гласуват бюджета на държавата за 2017 г. Щастливите пък не искали да гласуват този бюджет. Ще ми се партиите да надскочат политическото си его. И политическия си ентусиазъм. Да бъдат толерантни една към друга, поне по отношение на приемането на бюджета на държавата. Затова защото политическите сътресения ще доведат до влошаване на бизнес средата в държавата. А тя е тази, която пълни с приходи републиканския бюджет. От друга страна пък държавната администрация ще намали темпото си на работа. Поне докато не се види какво ще стане след изборите. Обществените поръчки ще се забавят, разходите ще се лимитират в частта им на предходния бюджет. Ще се забавят и плащанията от страна на Европейския съюз. В крайна сметка всичко това ще доведе до нестабилност на фиска, т.е. на държавата. А от това няма ползи.
Стефан Ламбов, собственик на счетоводна къща "Ламбов и Сие“