04
Пон, Юли
24 Нови статии

От много години заедно превръщаме всяка последна сряда на месец февруари в розов празничен ден! Както знаете, всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоза и насилието в училище.

Характерна черта от доста време на местната управа е раздвоението. То им позволява да правят каквото си поискат, без да се съобразяват с предизборни обещания, идеологически и политически обвързаности. По този начин защитават тезите си от какъвто ъгъл си поискат, без да обръщат внимание на непрекъснатите противоречия, които се изразяват в действията им.

Свиленград загуби митницата. И това е повече от неприятно. Не толкова заради накърнения местен патриотизъм или съкращаването на около петдесетина работни места, а заради сбогуването с една близо стогодишна традиция. Митница Свиленград не бе просто институция, тя бе емблема на града. Нещо като запазена марка. Това е все едно Милано да се раздели с „Ла Скала“ или Лос Анджeлис – с Холивуд, дори и да им оставят там оперни сцени и филмови площадки.
Вече без значение е защо се стигна до тази ситуация в Свиленград. Факт е обаче, че вместо да привличаме нови инвестиции, градът губи традиционни производства и дейности. Опитите на местните управници да демонстрират сега загриженост изглеждат бутафорни. С декларации и вели магистрални протести митницата няма да се върне. Общинските съветници щяха да проявят по-навременна и по-голяма загриженост, ако миналата година бяха предоставили пустеещата сграда на училището в Капитан Андреево за учебен център на митническата агенция. Тогава обаче проявиха инатлък и им досвидя, защото Ваньо Танов не се явил лично пред тях. Това може и да не е причина за закриването на митницата, но означава отношение към тази институция. Безмълвни останаха и депутатите от тукашния избирателен район.
Българинът има хубава поговорка: Покритото мляко котките не го лочат. Ние оставихме тенджерата без капак...

Слуховете, особено в малкия град, се разпространяват по-бързо от онзиденшния вятър. И не само се разпространяват, но и хващат дикиш. Клюка, чута на дернека, в магазина или в кръчмата, бастисва новина от първа инстанция. Защо хората вярват повече на слуховете, отколкото на институциите? Защото официално ги лъжат много повече. Не само преди избори, но и след тях. Защото моделът КОЙ наистина съществува. Затова българинът става все по-мнителен и не вярва вече и на очите си. Като в оня виц, дето мъж влязал в една пуста стая и си казал: Гледам, гледам, няма нищо. Пак гледам, пак няма нищо. И си викам, тука има нещо...

 Стефан Ламбов е магистър по счетоводство. Собственик е на счетоводна къща „Ламбов и сие“. От 14 години е управител на офиса на „Първа инвестиционна банка“ в Свиленград. През настоящата ротарианска 2017 – 2018 година е президент на местния „Ротари клуб“.

Крайно време е свиленградската митница да получи медал за заслуги в борбата срещу корупцията. Необходимо ли е доказателство, че се води битка срещу това уродливо явление, ГКПП Капитан Андреево е насреща. Спретва се показна наказателна акция, която шумно се прокламира. Ефектът е поразителен – обедняващото население доволно потрива ръце, позамазани са очите и на Брюксел. Временно на заден план остават скандалите около КТБ, офшорките, обществените поръчки, злоупотребите с европейски проекти и прочее крупни далавери, където милиони и милиарди парички потъват в чужди джобове, но виновни няма.
Апропо, по другите митнически пунктове в страната не се е чуло да се предприемат шумни полицейски акции, да се вземат подкупи и бакшиши, „а и там дъжд вали“, както пееше Тошко Колев. Тук, минат се не минат няколко месеца, и гръмва скандал.
Свиленградската митница е нещо като изпускателен клапан на борбата срещу корупцията. Затова заслужава медал. Ако не орден „Стара планина“, то поне за храброст. По всичко личи, че вече може да е и посмъртно...

Политическото номадство не е ново явление в България. То дори вече се приема за нещо напълно нормално. Причините за разрастването му не са само в безпринципността на партийните гастрольори и преследването на келепира, но и в неизкристализиралия напълно идеологически облик на отделните партии. Мешавицата от десни и леви идеи и еклектични действия вътре в самите формации стимулират политическите трансформации и объркват електората. Например смятащата се за лява партия БСП пращи от олигарси, дори някои от законите, които приема, като за плоския данък например, обслужват повече едрия капитал, отколкото бедните слоеве на обществото. Същото се наблюдава и в т. нар. десни партии като ГЕРБ, СДС и др., които отстъпват от позициите си заради популистки действия. Често те се отказват от непопулярни реформи, за да не отблъснат егалитарно настроените избиратели, нещо което е характерно за левите партии. Докато лявото и дясното в страната ясно не се обособят, ще има и политическо номадство, и идейни лупинги. Въпреки че в авиацията лупингът е фигура от висшия пилотаж, в обществения живот не е така. И не трябва да бъде!

Сходни