17
Сря, Окт
14 Нови статии

Икономика
Инструменти
Шрифт

Ежегодното събиране на билката се определя със заповед на министъра на околната среда и водите след оценка на състоянието на находищата от експертна комисия. Забраната за събиране на блатно кокиче е и мярка за възстановяване и подобряване на популациите му. На територията на РИОСВ - Хасково има три естествени находища. Това са защитените местности „Долната ова“ - община Любимец, „Лозенски път“ - община Свиленград, и природната забележителност „Сазлъка“ край село Бисер, община Харманли. Припомняме, че за възстановяване и опазване на находището на блатно кокиче в местността „Лозенски път“, бяха хвърлени 527 784 лв., като 85 % от средствата бяха предоставени от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 3 на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, а останалите - от държавния бюджет. Явно реализацията на разработката не е довела до подобряване състоянието на находището, тъй като то се влошава с всяка изминала година. Това сигнализираха в редакцията на „Старият мост“ наши читатели. На следи от засилена паша в находището на блатно кокиче край Свиленград се натъкна и екип на „Старият мост“. Запознати твърдят, че в района постоянно се виждат крави, които тъпчат и пасат вписаното в Червената книга на България растение. В момента се наблюдават петънца нацъфтяло блатно кокиче, докато преди години по време на цъфтеж местността е изглеждала като огромно бяло поле. В изпълнение на дейностите по проекта на общината през есента на 2009 г. експерт-ботаник и експерт-хабитати съвместно разработиха научна експертиза за състоянието на популацията на блатното кокиче. Според нея свиленградската защитена местност е едно от последните находища на блатно кокиче по поречието на река Марица. Числеността на вида в района рязко спадала заради прекомерна паша на животни и често опожаряване на сухи треви. Експертите тогава препоръчали спешни мерки, за да се запази то и в бъдеще да се ползва като ресурс за билкова суровина - възстановяване на водния режим, ограждане и маркиране на границите на местността, охрана и постоянен мониторинг на състоянието на блатното кокиче. Тези предложения, както и други дейности като ограждане и маркиране на границите на местността, оформяне на кътове за отдих на посетителите, поставяне на указателни табели и т. н. бяха заложени в проекта на общината, който приключи през 2013 г. Впрочем, през 1998 г. по 5-годишен договор, сключен между общината и Министерството на околната среда, от тукашното находище са били събрани 3 тона маса за изсушаване. Тази година е била най-силната, като тогава лечебното растение било в най-добрата си форма. През целия период на договора пък от находището са добити около 10 тона суровина. Според запознати по-късно през 2000 г. е излязъл закон, според който общините трябва да се разпореждат със защитените местности и след това състоянието на находището се влошило. Местността „Лозенски път“ е обявена за защитена през април 1980 г. със заповед на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет. Тогава площта на находището е била 480 дка. По-късно – през 1992 - 1993 г., при възстановяването на земеделските земи, около 160 дка от него са били върнати на собствениците им, които разорали терените и унищожили лечебното растение в тях. Цялата площ на защитената местност „Лозенски път“ в момента е 319,9 дка. Според специалисти нашето находище е уникално, защото е естествено. То е попадало в граничен район, така хората не са имали възможност да го посещават и блатното кокиче се е запазило. През април 1995 г. комисия от специалисти от екоминистерството, Института по ботаника в БАН, РИОСВ и др. е констатирала, че находището е с много висока плътност и има много добри ресурсни възможности. Тогава е издадено предписание като източник на суровина да се използват 60 % от него. През същата година общината е изготвила проект и през февруари 1996 г. е подписан договор с екоминистерството за отпускане на 150 000 лв., или деноминирани 15 000 лв. С тези пари около цялото находище са се поставили 300 циментови кола и се опънала тел за ограда. По-късно обаче коловете са били разграбени от местни хора. Както е известно, блатното кокиче се използва като суровина за добиване на алкалоида галантамин, на чиято основа се произвеждат лекарства за лечение на детски паралич (Нивалин), болестта на Алцхаймер и много други неврологични заболявания.

СМ