14
Сря, Ное
17 Нови статии

Селско стопанство
Инструменти
Шрифт

 Над 300 тона грозде все още остават необрани от лозови масиви в община Свиленград. Има огромна опасност продукцията ни да изгние по полето, защото няма купувачи, сигнализираха в редакцията на „Старият мост“ местни производители.

По думите им ситуацията е критична, защото нямало никакъв интерес от страна на по-едрите купувачи. Хората са категорични, че винпромите са спрели да изкупуват гроздето им, защото имало дъмпингов внос от Румъния, Молдова и Македония. Друг момент е, че в началото на септември за определено време бе затворен Винпром „Карнобат“ заради нелегална фабрика за цигари, данъчни престъпления и пране на пари. Само от тази фирма други години изкупували в Свиленградско около 20 000 тона. Така стотици декари грозде остават неприбрани. В Сладун, например, необрани са около 300 дка. Все още грозде има и в Димитровче, Сива река, Сладун, Щит, Малко градище и др. В Райкова могила пък кампанията приключи на 23 октомври и то с триста зора. Хората се спасяват поединично, споделиха някои от селските кметове. Масово производители се снабдявали с бидони, за да мачкат гроздето за вино и ракия. Други пък предлагали на свои приятели да си наберат, без да им вземат и стотинка. Някои са намерили дребни купувачи, които обаче се подигравали с тях.

Още в началото на кампанията цената бе ниска, но сега нещата са по-зле отвсякога, оплакаха се лозари. В момента търговците давали 20 ст./кг димят и 30 ст./кг мерло. При това вземали продукцията на разсрочено плащане и казвали, че щели да дадат парите, чак когато плодът бъде пласиран. Стопаните се жалват, че тази цена е твърде ниска и не може да покрие разходите, като пръскане, прекопаване, рязане, бране. За да не са на загуба трябвало да продадат продукцията си поне за 60 ст./кг. Въпреки това били принудени да дават, тъй като накрая и по 20 ст./ кг можело да не вземат. У стопаните остава надеждата, че догодина нещата ще са по-добри. Те бленуват по отминалото време, когато за 15-ина дни успявали да пласират продукцията си, и то на цена, която ги удовлетворявала. Мнозина обаче са категорични, че се отказват от лозарството. Много по на сметка щяло да им е на онова време да си купели грозде, отколкото да си го произведат.

Диляна Цветкова