20
Сря, Ное
10 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

Мъжете винаги обичат да си правят майтап с жените заради тяхното шофиране. Къде с повод, къде без, но въпреки всички клишета дамите са показали с годините, че като цяло изобщо не са по-лоши шофьори от представителите на силния пол. Пример за това е свиленградчанката Христина Дойчева, която от две години насам кара ТИР заедно с половинката си Веселин.

Преди да седне зад волана Христина се занимавала с какво ли не. Била е маникюрист, сервитьор, изработвала е и продавала мартенички, цветя и дървета от мъниста, бродирани картички и още, и още... Мъжът й първи става шофьор на камион, след като голямото наводнение през 2012 г. залива оранжериите му, намиращи се по пътя между Свиленград и кв. Гарата. Двамата не успели да възстановят парниците, за което се изисквало голяма сума пари, непосилна за тях. Поради това Веско бил принуден да стане международен шофьор, за да изхранва семейството си.

„При всяка възможност обичах да обикалям с него и камиона из Европа. Винаги, когато трябваше да се разделяме, и аз да се върна в Свиленград, го правех с огромно нежелание. Мъжът ми на шега спомена: като искаш да бъдеш постоянно с мен, поне изкарай курсовете та да караме заедно, парите не са лоши. Не чаках много да ме увещава и се записах на уроци. Да си призная на никого не бях казала, не знаех как ще реагират. Шепа хора знаеха“, разказва Христина пред „Старият мост“. Така кабината на тежкотоварния камион се превръща в нейно жилище. Тя е едновременно нейната спалня, хол и кухня.

За работата си свиленградчанката казва, че никога не й е било мечта, но се чувства добре, след като била до любимия си мъж. „Имам колежки, които споделят, че винаги са искали да работят това най-малкото заради пътешествието. Аз също обичам да обикалям по други държави, да виждам нови неща, но не съм си представяла, че ще е по този начин“, заявява Христина. Парите, които изкарвала като шофьор на камион, също не били за подценяване. В Свиленград нямало как да спечели такава сума по честен път. „Това ми е било успокоение, когато не съм се наспивала, когато карам нощем, а то е почти винаги. Не шофирам сама, а сме двойка и поради това работният ни ден е 21-часов“, подчертава нашенката.

Не крие, че й е адски трудно. Имало още много какво да учи за шофьорлъка. Не е съгласна обаче, че това е типично мъжка професия. Сред силния пол имало водачи, които не можели да й се хванат на малкия пръст. „А знаеш ли колко е приятно, когато по време на изпреварване мъж колега ти вдигне палец за поздрав. Приемат те, уважават те, равна си с тях... Трябва обаче винаги да си нащрек. През държавите, които минаваме, се шегуваме помежду си, че е нужно да си настроиш „уиндоуса“ на техния ритъм и маниери на пътя. Правилата са различни“, разказва Христина.

По думите й жените шофьори от България ставали все повече. Дали от невъзможността да си намерят добре платена работа в родината, или просто заради пътешествието. Сънародничките й обикновено карали с мъжете си, а французойките, белгииките били сами.

Христина споделя, че в никакъв случай не е забравила и хобитата си, които е упражнявала у дома. Продължава да бродира дори и в движение. Липсвал й уюта на дома, близките, приятелите. Липсвала и професията на маникюрист. Шегува се, че, за да не забрави как се прави, винаги се грижи за ноктите си и е с добре оформен маникюр.

Диляна ЦВЕТКОВА