Проф. Желязко Стоянов от с. Сладун преподавал и на премиера Бойко Борисов
Преди 70 години на тринадесетия ден от м. март в с. Сладун в малка, измазана с кал къщица, се ражда проф., д-р на философските науки Желязко Стоянов. Баща му Димитър и майка му Васила са безкрайно радостни, защото след смъртта на две деца се ражда дългоочакваната рожба. Кръстили го Желязко, за да е здрав и як като желязото.
Още шестгодишен, баща му го записва в първи клас. В селското училище, макар и в смесени класове, Желязко бързо изпъква със своята любознателност и жажда за знания. Освен уроците, той не оставя нито една непрочетена книга в читалищната библиотека. Отличник е по всички предмети, но особен интерес проявява към литературата и историята. Неговите съчинения по литература учителите четат и на учениците от по-горните класове.
Завършил с пълно отличие основното си образование, Желязко има желание да продължи да учи в гимназия или техникум. Но местните управници не му дават добра характеристика и той, едва 15-годишен, започва работа в коларо-железарската работилница на ТКЗС. От 1957 г. учи в УТР – Димитровград, специалност „Минно електрошлосерство“. Започва работа по специалността в „Горубсо“ - Мадан. Там завършва и средното си образование във вечерната гимназия с много добър успех.
От 1965 г. е студент по философия в СУ „Св. Климент Охридски“, а две години по-късно – и по история. От 1971 г. до 1988 г. работи във Висшата школа /сега Академия на МВР/ в Симеоново като асистент, доцент и професор. Там е преподавал и на настоящия министър – председател на България Бойко Борисов. Същевременно през тези години и досега е преподавател в Софийския университет по специалността „Философия на историята“. Проф. Д-р Желязко Стоянов е и автор на над 150 научни публикации, от които 20 книги. Заслужават внимание „Минало и съвременност“ /1980/, „История и общество“ /1987/, „Социалната философия“ /1997/, „История и изкуство“ /2000/. Като гост-професор във Варненския свободен университет чете лекции по история на специалните служби. На тази тема са посветени книгите му „История на разузнаването“ /2002/, „Атентатори и атентати на ХХ в.“ /2003/, „Легендарни шпиони на ХХ в.“ /2004/.
Освен у нас, проф. д-р Желязко Стоянов чете лекции и в университетите в Прага, Краков, Москва, Киев, Берлин. Участва в десетки международни конгреси и симпозиуми по философия и история.
Освен начна и преподавателска дейност проф. Стоянов върши и административно-управленска дейност: зам.-директор на Института по философия към БАН; директор на университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“; зам.-главен редактор на списание „Философска мисъл“; член на специализирания научен съвет по национална сигурност към ВАК; председател на СНС по философия и др. Продължава и понастоящем научната и преподавателската си работа.
Да разкажа за житейския път и научната дейност на проф. Д-р Желязко Стоянов ме накара нашето дългогодишно приятелство, което продължава повече от шест десетилетия. Гордея се, че от моето село Сладун, с по-малко от стотина къщи, има двама професори, доктори на науките – Желязко Стоянов и икономистът Васил Пехливанов. Да са живи и здрави и да не забравят родния си край!
Коста ЛЬОНДЕВ,
историк
