Един от предпочитаните от немците вкусове е с българско кисело мляко и розово масло
Сладоледите, които предлагат в Германия свиленградчаните Мина и Николай Бояджиеви, завоюваха 4-то място в немска кулинарна класация. Двамата отварят своята сладоледаджийница преди година в курорта „Боденско езеро“. Там в необятната му шир, пленителното спокойствие и изобилието от очарователни курорти сред уникалната атмосфера на това магическо място е сгушена „Мина Джелато“.
Неуморният труд, креативните идеи и сърцатото обслужване само след 12 месеца водят 43-годишните Мина и Николай до страниците на кулинарното списание „Фалстаф“. То ги класира сред най-добрите сладоледени къщи в провинция Баден-Вюртемберг, като оценката е дадена чрез анкета сред германците.
Това, с което спечелихме сърцата на хората, е, че нашите сладоледи са изцяло от натурални продукти и са подходящи за деца, сподели Мина пред „Старият мост“. В джелатерията се предлагат десет вида собственоръчно направен сладолед, като единият е от българско кисело мляко и розово масло. Има още с лавандула, шамфъстък, бял шоколад, ванилия от Мадагаскар, кафе мока, сицилиански лимон, бананова страчатела.
Загърбихме предишните си професии и се захванахме с нещо съвсем ново за нас, но нито за миг не съжаляваме за решението си, казва Николай. Той е бивш футоблист. Мина пък е работила на летището във Фридрихсхафен като въздушен контрол, след като преди това 10 години в България - в полицията. Двамата са категорични, че с отварянето на джелатерията си са сбъднали една своя мечта. Ето какво още споделят те за читателите на „Старият мост“:
- Вашият сладолед беше класиран на челните места в немска класация. С какво спечелихте хората?
Мина: Нашият сладолед спечели 4-то място за най вкусен сладолед . Мисля, че спечелихме хората с вкуса му и с това, че се прави на ръка. Не е масовият, където се предлага навсякъде, сервира се с шпатула, а не е на топки.
Николай: Да кажем, че е гурме в чашка. Безкомпромисни сме в качеството на продуктите, с които работим. Мисля, че хората го разбират. Ние винаги купуваме най-доброто от най-доброто. Не ни е хрумвало да направим подмяна, защото тогава ще ни избяга успехът.
- Сладолед с кисело мляко и розово масло... Как се приема от немците?
Мина: Сладоледът от българско кисело мляко се приема много добре. Той е един от фаворитите сред клиентите ни.
Николай: Предлагаме и още един вкус - с българско лавандулово олио, който също е един от най-търсените.
- А защо и кога заминахте за Германия?
Мина: Ние сме от 13 години в Германия. Николай е живял там доста преди да се запознаем и някак си той беше причината всички заедно да заминем.
- На колко години беше синът ви Тео тогава? Как се чувства той в Германия?
Николай: Тео беше на 3 години и половина, когато заминахме. Самият той споделя, а и ние усещаме, че е така, се чувства на мястото си в Германия. Напълно го разбираме, защото тук е израснал и тук са повечето му приятели.
- На повечето емигранти в началото им е трудно в чуждата държава. През какви перипетии преминахте, за да достигнете до успеха си?
Мина: Заминаването ми в Германия е един от най-трудните периоди в моя живот заради това, че не знаех езика, нямах приятели, познати, никой. Но се радвам, че сме го направили. За мен най-трудно е да научиш езика, да си намериш работа и среда.
Николай: За да направим джелатерията беше трудно само да намерим подходящото място. Всичко останало е лесно, ако има финанси.
- Какво представлява вашата джелатерия? Освен сладоледа с кисело мляко и розово масло и лавандула предлагате ли, или обмисляте ли да започнете да предлагате и други вкусове, свързани с България?
Мина: Ние предлагаме кафе, различни сладкиши и гофрети с различни сосове, които също сами правим с плодове и със сладолед, разбира се.
- Трудно ли е да създадеш собствен бизнес в Германия?
Николай: В Германия, според мен, е по-лесно. Защото тук, ако можеш нещо и го правиш наистина добре, всички врати пред теб се отварят. Докато в България е по-различно, за съжаление. В България всички знаят, че навсякъде има наши и ваши, че без някой да се обади на някого нищо не може да се случи, колкото и добре да можеш да правиш нещо. Или поне доскоро беше така. Докато тук в Германия най-елементарният пример сме ние – хора, които никога не са се занимавали с това. Научили сме се да правим нещо, при това да го правим добре и ето – пробиваме.
- От дълги години сте в Германия. Смятате ли някога да се върнете в Свиленград, в България?
Мина: За момента не смятаме да се връщаме, но след време със сигурност. Камъкът си тежи на мястото!
- Българите зад граница много често сравняват тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции? Кои са най-фрапиращите разлики?
Николай: Ние сме много различни от германците. Не сравнявам никой с никого, възприемам всички еднакво. За мен най-фрапиращата разлика е, че българинът е много щедър, а те не са… но не всички, разбира се.
- Какво най-много ви липсва от България? Освен близките ви...
Мина: Най-много ни липсват близките, топлото време и хубавите зеленчуци.
- Какво ви даде новата родина и какво ви отне, променихте ли си се и в какъв смисъл?
Мина: На мен специално ми отне споделеното време с моите близки, но на нас и на нашия син специално ни даде много. Държавата е така устроена да искаш да се реализираш, да имаш мечти и цели… поне беше така, когато аз дойдох. Сега за съжаление малко нещата се промениха, но това е друга тема, свързана с политика. Дали съм се променила? Мисля, че да. Така казват мои приятели. Мисля, че абсолютно несъзнателно човек се променя, когато живее извън България.
- Какви са бъдещите ви планове, за какво мечтаете и към какво се стремите?
Николай: Мечтаем си да бъдем здрави за още няколко джелатерии в други градове и повече време с нашите близки.
- Предполагам, че следите събитията в България. Какво мислите за случващото се в родината?
Мина: Да, следим какво става в България, но промяна към по-добро не виждаме. Точно поради тази причина не съжаляваме, че заминахме за Германия.
Николай: Политическата криза продължава вече от години, нещата са много изкривени и докато хората не разберат, че трябва да започнат да работят, а не всичко става с далавери, нищо няма да се промени. Хората трябва да избягат от клишетата: Инстаграм, Фейсбук, маркови дрехи, маркови коли – ако нямаш пари, не си интересен, трябва да спрат да се интересуват от това и просто да започнат да работят, да водят нормален живот, да разберат, че държавата е на хората, но за да съществува държавата, хората трябва да работят, да си плащат данъци. И политиците трябва да спрат да са корумпирани, което е обществена тайна. В този случай нещата ще се оправят. Това е промяната, която е нужна в България – да се види кой е умен, кой е интелигентен, да бъдат уважавани хората, които работят, а не тези, които имат пари. В Германия е друго – уважават ни, защото работим и правим някакъв продукт. Не се интересуват имаме ли пари или нямаме, имаме ли маркови дрехи и каква кола караме - докато в България за много от хората това е много важно.
