На 21 януари отбелязваме Деня на родилната помощ и изказваме благодарност на лекарите и акушерите, които посрещат в ръцете си новия живот, а също и на бабите и възрастните жени, помагали на родилките. Заслужен празник имат не само действащите лекари и акушерки в родилни домове и неонатологии, но и всички онези, за които това е било призванието на живота им.
Това е и призвание на 77-годишната Йорданка Капитанова. История за силата на мечтите...
За нейния дългогодишен стаж през ръцете й са се появили на белия свят над 1 000 бебета. С нас се свърза една от родилките й – Минка Димитрова, за да изкаже искрените си благодарности за всеотдайността на своята акушерка и да й честити вчерашния рожден ден. „Йорданка Капитанова е жената, която беше до мен с напътствия и подкрепа в най-трудния и най-важен миг от моя живот. Нека бъде още дълги години жизнена, усмихната и все така всеотдайна“, сподели Минка.
Йорданка Капитанова е родена на 20 януари 1948 година в Свиленград, където завършва средното си образование. От малка е искала да бъде акушерка и веднага след дипломирането си кандидатства по специалността в Хасково. Първата година обаче не я приемат. Тогава животът я завърта – омъжва се, ражда две деца, лута се по различни работни места. Решава отново да преследва мечтата си да стане акушерка. Този път я приемат. С голямо желание и отличен успех завършва Медицинския колеж в Хасково. „Не ми беше леко. Децата ми тогава бяха на 4 години и на 6 месеца. Много изживях, много нерви похабих, но успях. Трябва да се борим за мечтите си. Не бива да седим и да чакаме някой друг да сбъдне мечтата ни, защото никой няма да го направи вместо нас“, споделя Йорданка пред “Старият мост”. На 52-годишна възраст тя завършва и висше образование в Тракийския университет в Стара Загора.
30 години работи в болницата в Свиленград преди да се пенсионира. За всеотдайността й си спомнят много от жените, които е изродила. Една от тях е и майката на кмета на Свиленград арх. Анастас Карчев Мария. „Започнах работа през 1976 г. Първите години над 600 бебета се раждаха в Свиленград за една година. А сега... Болно ми е, че накрая се стигна до закриване на Акушерското отделение тук. Д-р Ермов даде всичко от себе си да го запази, но като няма лекари, които да наследят отделението... Кой доктор ще си остави дома, за да дойде да живее в Свиленград?“, казва Капитанова. Споделя, че за нищо на света не би заменила моментите, в които новородените отиват за първи път в прегръдките на своите майки. „Да даряваш живот е нещо неописуемо. Моята внучка чака трето бебе“, похвали се Йорданка, която има трима внуци, 4 правнуци и едно правнуче, което е на път.
И въпреки, че вече е пенсионерка и болестите са неотлъчен неин спътник – 100 % инвалидност, ентусиазмът, с който говори за професията си не я напуска. Гласът й трепери от вълнение, когато разказва за отминалото време и сбъдването на една мечта. Чрез нас тя изказа най-искрени благодарности към хората, които не я забравят не само на днешния празник, но и през останалото време.
„Бабинден ми носи тъга, защото съм отдала живота си на акушерството и с носталгия си спомням каква висока раждаемост имаше, какви емоции съм изпитвала при всяко едно появило се на този свят бебе. Но съм и щастлива, въпреки че получавам минималната за страната пенсия, че не се отказах и изпълних призванието си“, заключи Йорданка Капитанова.
Диляна ЦВЕТКОВА