30
Съб, Май
11 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

От няколко седмици екипът на областния управител на Хасково д-р Стефка Здравкова води рубрика „Любопитно от областта“. Всяка сряда на фейсбук страницата и на сайта на Областна администрация Хасково бива публикувана информация за интересни и малко познати факти от различни населени места в Хасковска област. В навечерието на 24 май рубриката ни представя история от община Свиленград, свързана с патриарха на българската литература Иван Вазов:

През учебната 1872 - 1873 г. за главен учител в Свиленград е назначен Иван Минчов Вазов. Едва 22-годишен, той е изпратен в Мустафа паша (Свиленград) от Българската екзархия в Цариград да преподава в училището и да се бори с гръкоманството. В този период Вазов все още не е известен и Свиленград е едно от първите места, в които изпълнява мисията си на просветител.

По време на учителстването в Свиленград Вазов живее в една от черковните одаи. Със своята начетеност и интелигентност още в първите дни на пребиваването си прави впечатление и привлича на своя страна местната общественост. Иван Вазов преподава на децата четене, писане, география и закон Божи. Любител на природата, Вазов води своите ученици веднъж седмично на разходка на любимото си място край река Марица, преподавайки им уроци по география. Днес мястото е известно сред свиленградчани като „Вазовия завой“.

В Свиленград писателят среща и първите трепети на любовта. Влюбва се в Елена Бояджиева, местна девойка, внучка на поборника Димитър Бояджиев, заточен от турските власти в Диарбекир. Поетът бил толкова влюбен, че дори поискал ръката на хубавата Елена. Според тогавашната традиция не било прието момите да се дават на момци от далечни краища и бащата на девойката отказва годежа с думите, че не дава момичето си на ябанджия (другоселец).

Освен преподаването по това време задължение на учителите било и да пеят в църковния хор. Вазов не е можел да пее, но с помощта на черковни певци бъдещият автор на „Под игото“ за кратко време научава „Достойно ест“ (любимата църковна песен на Васил Левски) и я изпълнява на „Петровден“ в годината на пристигането си, смайвайки обществеността.

През 1873 година се налага Вазов да напусне класното училище, след като се е опълчил на турската власт и не е изпълнил нейните порядки. Даскалът се осмелил да не заведе учениците си да посрещнат на гарата великия везир Мидхат паша, който, заедно с други турски министри, тръгва с първия влак по новата железница Цариград – Одрин - Пловдив. „Това произведе ропот в града, даже между моите поддръжници. От тоя ден аз се усетих несигурен в Мустафапаша и скоро напуснах своя пост“, споделя Иван Вазов пред проф. Шишманов.

До ден-днешен в библиотеката на Свиленград се съхранява визитна картичка на големия български писател и поет Иван Вазов от времето, в което той е бил учител в града. Запазено е и първото издание на „Под игото“, както и книги и експонати, свързани с житейския път на автора.

По-късно през 1913 година улицата, водеща към храма, в който е живял Иван Вазов в Свиленград, е наречена на негово име. В знак на признателност поетът посвещава стихотворение „На Свиленград“:

Ha Cвилeнгpaд

I

Πoздpaв тeбe, Cвилeнгpaдe,

пoздpaв тeбe, гpaд чecтити,

ĸoйтo пpъв пpeгpъдĸи дaдe

нa Бългapья нa opлитe.

Πpъв излязъл из тъмницa,

ти здpaвиca cвoбoдaтa,

пъpвa – твoятa Mapицa

oтpaзи ни знaмeнaтa.

II

Cĸъп ми cи, o, гpaдe мили:

мили cпoмeни oт млaдocт

c тeб дyшa ми ca cpoднили –

cпoмeни зa cĸpъб и paдocт.

Hяĸoгa – oтдaвнa бeшe –

гocт нa чyднa ти пpиpoдa,

млaдaтa ми ĸpъв ĸипeшe

зa бopбa и зa cвoбoдa.

Cĸpoмeн жpeц нa идeaли,

cяx лyчи и живo cлoвo,

бyдяx cъвecти зacпaли,

гoтвиx пoĸoлeньe нoвo…

Πoмня pyйнaтa Mapицa

c бpeгoвeтe paзцъфтeли,

тиxo плaчyщa цapицa

из пopoбeни пpeдeли;

ĸpaй вълнитe тиxoпoйни

шeпняx пъpвитe cи пecни,

чacoвe пoзнax yпoйни,

тъняx в блянoвe чyдecни…

O, чecтитo вpeмe бe тo,

вpeмe нa пopиви млaди,

нa лeтeжи ĸъм нeбeтo

мpaĸ нe тypяшe пpeгpaди.

И нeбeтo бeшe cяйнo,

yтpoтo вceгдa зacмянo,

бъдeщeтo бe бeзĸpaйнo,

c poзи и цвeтя пocтлaнo.

III

Cĸъп ми cи, o, Cвилeнгpaдe,

пoмняx тe – и ти cпoмнu мe

и yмилeн изpaз дaдe

нa тaз пaмeт – пpocълзи мe!

Πoздpaв тeбe, гpaдe мили,

нaш cи вeч и нaш ocтaвaш.

Πaднa ти яpeмa гнили,

нeĸa вeчнo пpoцъфтявaш!

Heĸ и твoятa Mapицa,

плaчyщa дo вчepa, жaлнa,

дop дo мopcĸaтa гpaницa

c пeceн лeй ce тpиyмфaлнa.

Янyapи 1913