14
Нед, Апр
14 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Известният наш фотограф Христо Русев продължава да предизвиква себе си в нов видео проект СамоТино2, който цели под формата на танц и видео да се популяризира важната тема за обезлюдяването на българските села. Хореографията е на момичетата от "Варна денс театър", а филмът - на Христо Русев. За място на заснемане е избрано свиленградското село Маточина. Ето какви интересни неща около проекта споделят Христо и танцовите артистисти от "Варна денс театър":

Христо Русев: СамоТИно 2 е продължение на видео проекта ни от 2021-ва година, когато за пръв път решихме да изследваме сложния проблем за обезлюдяването на българските села чрез изразните средства на танца и да документираме процеса във видео. Тогава избрахме за вдъхновение и своеобразна сцена село Самотино близо до Варна, в което от години не живее никой. Този проект провокира и мен и момичетата от Варна денс театър да мислим много по темата и решихме, че искаме да продължим изследването на проблема. Тогава предложих следващата локация да е с. Маточина.

Аз съм от Свиленград и си спомням първите ми пътувания до граничните села Маточина, Щит, Сладун - колко красиви бяха те и същевременно как навяваха усещане за самота. През годините, докато снимах за "Старият мост" много пъти съм посещавал тези места, говорил съм с местни хора, документирал съм важни моменти за региона и може би затова и те имат специално място в сърцето ми. След това, с отразяването на темата за бежанците, които преминаваха българо-турската граница, в представата ми за този район се добави нов пласт от емоции и факти. Граничните населени места винаги са ме вълнували, защото животът там тече по-различно. Освен това, село Маточина има впечатляваща история, която, за съжаление, не е достатъчно позната на хората в други части на страната. Когато споделих всичко това с момичетата от "Варна денс театър", те напълно прегърнаха идеята СамоТИно 2 да се осъществи именно в с. Маточина.

Силвия Христова, Варна денс театър: СамоТИно 2 беше приключение. Тези няколко дни, в които посетихме Свиленград и района бяха истинско вдъхновение. Потапянето в историята започна още с разходката ни по Стария мост над Марица. Продължи с трудностите да стигнем до село Маточина по не особено добрия асфалтов път, но и с природата на Сакар планина, която с всеки километър се разгръщаше пред нас.

Карина Илиева, Варна денс театър: Много зареждащ беше моментът, в който спряхме до табелата на село Маточина и ни посрещна орел. Летеше на метри над нас, а след това се изгуби към крепостта Букелон. През целия ден в селото не срещнахме нито един човек, въпреки, че по официални данни там все още живеят 8 души. Не се чуваше дори и домашно животно. Чак привечер, когато вече приключихме снимките, една жена ни откри и ни заведе при друга много възрастна дама. От нея научихме любопитни факти за селото и района като например това, че едно време поминъкът на хората е зависел от отглеждането на тютюн и памук.

Христо Русев: При проучването на темата с опустяването на селата, винаги са ме вълнували причините едно място да изгуби жителите си, дали е възможно те да се завърнат там и ако да, при какви условия. Проблемът с обезлюдяването е тема, която се обсъжда в медиите от години. Знаем, че това не е феномен, типичен само за България - напротив - мигрирането на големи групи хора от малки към големи населени места се наблюдава по цял свят. У нас се смята, че коренът на проблема идва от колективизацията в началото на социалистическия период и продължава с изграждането на множество заводи и предприятия в градовете. След това, затварянето на тези работни места, кара хората да се изместят от малките градове, близо до родните села към по-големите градове. Но това важи за цялата страна. Искахме да научим спецификите за с. Маточина. И затова се свързахме с регионалния исторически музей в Свиленград. Директорът Елена Митева веднага откликна на молбата за помощ и ни предостави достоверна информация за различни периоди от историята на мястото. Така например научихме, че много от жителите на Маточина (някога Фикел) са наследници на животновъди от подбалкански градчета, които още във времето на Османската империя са се преселили край Одрин. След Балканската война много от тях бягат обратно към България - някои се връщат в родните места на дедите си, други остават близо до границата в села като Маточина. Много интересна е историята и на крепостта Букелон. От докладите, които г-жа Митева ни предостави става ясно, че учените археолози откриват данни за живота на платото още от ранножелязната и късножелязната епохи. Има хипотези за съществуването на тракийско селище в района на крепостта, а по-късните постройки вече са достоверно датирани. Така например още Константин Иречек и братя Шкорпил отъждествяват крепостта, която се издига над с. Маточина с Букелон, известна ни от обсадата на Адрианопол през 373 г., макар и кулата, която виждаме днес да е построена по-късно - между XII – XIV век. Това огромно историческо богатство провокира както момичетата от Варна денс театър, така и мен. Всички дадохме максимума от себе си, за да създадем един визуален продукт, който да помогне на хората, които не са стъпвали на това място, да съпреживеят животите, които са започвали и свършвали тук, а защо не и да помечтаят с нас за момента, когато в селото отново ще се чуват човешки гласове.

Карина Илиева: Затова и разговорът с баба Диана беше много ценен за нас. Тя ни удиви с добрата си памет, с желанието си да общува, с интересните истории - за сватбите и панаирите, които са се правили в селото, когато е била млада, за скалната църква в близост, където са ходили по празници. Мисля, че за целия екип е важно да запечатваме именно такива моменти. Затова и се спираме на села, в които все още живеят хора или до скоро са живели, за да уловим този миг - преди абсолютното отдръпване на цивилизацията. Аз съм социолог и за мен всички обществени теми са важни, а когато мога да ги свържа с изкуството, което обичам и практикувам, това ми дава много.

Силвия Христова: Относно превеждането на всичката тази информация чрез движения и видео, трябва да кажем, че танцовата част и в двата проекта СамоТИно беше замислена като sight specific work. Тоест, не сме мислили предварително хореография, а се постарахме да се потопим в атмосферата на мястото - в този случай на с. Маточина и да пресъздадем всички мисли, емоции, въпроси, които напират в нас на езика на танца.

Христо Русев: А за мен и видео екипа остана предизвикателството да уловим по възможно най-добрия начин техния процес. И ако дори един човек, след като види нашето видео, изпита онова усещане на свиване в стомаха, сети се за своите баба и дядо или за селото, което не е посещавал от години, ще сме постигнали целта си. А тя е много проста - да припомним на хората огромното богатство, което имаме - земята, миналото, да осъзнаем отговорностите, които носят те и да се постараем да съхраним спомена за тях жив, за да има към какво да се върнат тези, които решат да го направят.

А ето и самия видео клип:

Проектът "СамоТИно" се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи за 2021 година“.