27
Вт, Фев
22 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

„Традиционни фолклорни хора от Хасковско - дар от поколенията“- така е озаглавил книгата си хореографът Иван Иванов. В нея са описани стъпките на 42 хора от Тракийската етнографска област, някои са придружени от нотите и текстовете на песните, на които се играят.

Сред тях е Чуканото хоро от с. Сива река, което носи името си заради чукването с десния крак. То се изпълнява само от жени. Играе се на празници, от умерено до бързо темпо, обяснява авторът. Изпълнява се на песента „Седи, мамо, не ходи под орехова върба, че там са, майнольо, другоселски овчаре...“. Оряхово в община Любимец фигурира с три хора, едно от които се нарича Тропнато. Четири пък са хората, изпълнявани в Малко градище. „Свирка свири, мари кокалена“, припявале момите и се хващали на хоро. При едно от тях има специфични движения, които наподобяват засукване на сукмана наляво и надясно, откъдето идва и наименованието му- „Суканката“.

Иван Иванов е заснел и записал хората от събори и празници на народното творчество в Копривщица, Хасково, Лозен, Доситеево, Добрич и на други места. В книгата той е включил записи и на други изследователи на родния танцов фолклор. Село Левка е представено с право хоро „Срещнатата“ под съпровода на кавал. Играе се от мъже и жени. Типично за село Райкова могила е хорото „ Балдъзкината“, което се играе и в Мустрак, Дервишка могила. Хорото обединява българите. То сбира мало и голямо на празник и в делник и задължително присъства във всички обичаи от обредната ни система. Чрез хорото народът е показвал своя начин на живот, любовта към майката-земя, казва авторът.

Започнал да играе още като дете в танцов състав в Хасково, Иван Иванов завършва Държавното хореографско училище в София и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. С диплома по хореографска режисура днес той е хореограф и ръководител на известния Представителен ансамбъл за народни песни и танци „Китна Тракия“ в Хасково и на още две успешни формации към читалище „Тракия 2008“. През 2019 г. бе награден от Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Целта на неговата книга е “да провокира младото поколение хореографи да използват дадените фолклорни образци в своето творчество“. Изданието е илюстрирано със снимки на автентични народни носии, сред които от Сладун, Студена, Капитан Андреево ,Любимец, Лозен, Йерусалимово.

Златка Михайлова