Навършиха се 165 години от рождението на видния свиленградчанин митрополит Герасим Струмишки /1860-1918/. След местното класно училище той учи в българското духовно училище в Одрин и в Киевската духовна семинария. През 1891 г. е изпратен от Българската екзархия за председател на българската община в град Струмица, днес в Република Северна Македония. На 22 декември 1897 година е ръкоположен за каноничен Струмишки митрополит.

Общителен и надарен с голямо красноречие, той отдава живота си за утвърждаването на екзархийското дело в Струмишката епархия. Едно от първите, а и основни дейности на митрополита е изграждане на добро училище за българчетата в Струмица и построяването на православен храм. Той е автор и на научни трудове с историко-географска и църковна тематика. Днес те се пазят в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ , Библиотеката на БАН, Библиотеката на Русенска митрополия и в други книгохранилища.

Поетично описание на поверената на Герасим Струмишки епархия е публикувано в цариградския вестник „Вести“. Пише и обстоен преглед за състоянието на манастирите в епархията. Текстовете са публикувани в няколко броя на „Църковен вестник” от 1915 г.

На 18 март 1915 г. митрополит Герасим прави пастирско посещение на град Петрич, който по онова време е част от неговата епархия. Там владиката прекарва Великденските празници, служи в двете църкви „Св. Николай Мирликийски“ и „Успение Богородично“. „Винаги след четене на Евангелието Негово Високопреосвещенство държеше проповеди, с които привличаше вниманието на богомолците, завладяваше техните умове, разпръсваше съмненията и възбуждаше надежда за нов щастлив живот“, пише „Църковен вестник“.

Името „Митрополит Герасим“ днес носи улица в центъра на Петрич.

Църквата "Св.Св. Кирил и Методий"

На 1 декември 1918 г. митрополитът завършва земния си път. Погребан е в криптата на катедралната църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Струмица. „Той беше борец в пълния смисъл на думата. Надарен от Бога с големи физически сили, твърда воля, с неизчерпаема енергия и небивала упоритост, митрополит Герасим цели 30 години се бори за вяра и народност. Бори се с дело, със слово и с перо.“, казва на опелото Неврокопският митрополит Макарий.

От 2018 г. митрополит Герасим Струмишки присъства в Алеята на славата на Свиленград. Пано напомня за тази значима фигура в българската история, гордост за града.

По повод 150 години от учредяването на Българската екзархия потомци на тракийски бежанци - членове на някогашната кооперация „Съгласие“ в Свиленград правят дарение в памет на свиленградчанина Георги Димитров Байрамов – екзархийски митрополит Герасим Струмишки (1897) отдал живота си за утвърждаване на самостойната Българска православна църква – Българска екзархия в Македония, Тракия и Мизия.

Със средствата на свиленградчани е изработено копие на картата на Българската Екзархия в нейните граници (1870-1912) , издадена в Берлин от Димитър Ризов, български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Оригиналът на картата се съхранява в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Дареното копие е поставено през 2020 г. в експозиция на открито в историческата местност Петрова нива в Странджа по случай 117 години от Илинденско-Преображенското въстание.

Сред изследователите на делото на Герасим Струмишки е проф. Лизбет Любенова, специалист по църковна история, изворознание и историография, автор на документалния сборник „Последните български владици в Македония“ - част от поредицата „Забравените българи”.

Златка Михайлова

Община Свиленград съобщава, че във връзка с реализацията на Административен Договор №  BG05SFPR002-1.024-0002-C01 за изпълнение на проект BG05SFPR002-1.024-0002 „Осигуряване достъп до заетост на безработни и неактивни лица в Община Свиленград по подхода ИТИ“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027,   организира  събитие - информационна среща.

По време на събитието ще бъдат представени възможностите за включване в обучения  за подобряване на конкурентоспособността и повишаване на квалификацията на безработни и неактивни лица, както и възможности за включване в заетост, спрямо индивидуалните потребности на лицата.

Събитието  ще се проведе на 17.12.2025 г. от 13,30 часа в сградата на Общинска администрация Свиленград, бул. „България“ 32, етаж 2, Конферентна зала.

За допълнителна информация:

тел: 0379/74323 Христина Шишманова - Ръководител проект

Днес Окръжен съд - Хасково взе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на А.В.Г., на 36 години, български гражданин. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 29.11.2025 г с лек автомобил „Фолксваген“ е направил опит да пренесе през ГКПП Капитан Андреево от България в Турция високорисково наркотично вещество – марихуана/канабис/, с бруто тегло 22,560 килограма на обща стойност 360 960 лева.

Съдът прие, че до момента във воденото разследване са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, включително и направените от самия задържан пълни и подробни обяснения, които водят до обоснованото предположение, че обвиняемият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинението.

Според съда не е налице особено висока опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, но прие, че трябва да се вземе предвид тежестта на извършеното престъпно деяние, което е умишлено и с висока обществена опасност, като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 15 години и „глоба“ в размер от 100 000 до 200 000 лева. Освен това разследването е в съвсем начален етап, предстоят още множество процесуално-следствени действия. В тази връзка единствено най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ ще гарантира участието на обвиняемия във воденото срещу него наказателно производство, въпреки обстоятелството, че същият, който е от Пазарджик, има постоянен адрес и постоянна работа, както и чисто съдебно минало.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив.

Формации от читалищата „Просвета-1870“- Свиленград и  „Отец Паисий -1905“ в с. Левка ще участват  в Националния фестивал „От Игнажден до Коледа - Традиции и съвременност“. Той  ще се проведе за осми път в старозагорското с. Хрищени на 13 декември. Организатори са местното читалище „Стефан Генчев – 1901“ с подкрепата на Община Стара Загора.

Тази година на две сцени ще гостуват любители на фолклора от 11 области. Предвидени са още конкурси за сурвачки, коледни картички, сувенири и традиционни празнични ястия.

Специален гост ще бъде популярната народна певица Дарина Славчева, ученичка на родената в с. Сладун Кичка Савова.

СМ

Земеделските асоциации в Североизточна Гърция решиха, че ще започнат протестни действия от неделя, 7 декември, когато се канят да затворят граничния пункт Кастаниес (с Турция) и Орменион (с България ). 

В момента в съседната държава са блокирани  редица главни пътища, сред които  магистралите Солун – Атина и  Егнатия при Комотини. На тези места властите са осигурили алтернативни обиколни маршрути.  Вече се споменава възможността за блокади на пристанища и дори на летища.

Причината за протестите е недоволството от забавените европейски субсидии заради тазгодишния корупционен скандал с гръцката агенция по общностните плащания. Към това  се прибавя и настояване за мерки заради проблемите с природни бедствия и заболявания по животните, които засегнаха тежко първичния сектор в страната.

Министърът на защитата на гражданите на Гърция Михалис Хрисохоидис предупреди  протестиращите  земеделци да не блокират гранични пунктове, пристанища и друга критична структура в страната.

Източник : БТА

Снимка: Архив „Старият мост“

Известният историк доц. д-р Георги Граматиков е публикувал в електронно списание проучване за наводненията по река Марица и използване на водата и за пиене. В него разбира се става дума и за Свиленград.

Наред с поминъците покрай реката и всичко, което дава, за да има по-голямо плодородие и живот, макар и не системно, тя създава и сериозни проблеми, пише ученият. Ако през летните месеци водата не е достатъчна за нормалното движение на саловете и малките кораби по долното течение, поради което административните власти вземат мерки, то през зимата и пролетта, а понякога и при силни проливни дъждове през другите сезони, реката приижда и излиза извън бреговете. Залива цели квартали и селища, нанася непоправими щети на засетите покрай бреговете ниви и градини, разрушава бентове.

За първи път наводненията, които причинява Марица, са регистрирани от френския дипломат Филип дю Френ Кане през 1572 г., посочва доц. Граматиков. Когато пристига в Одрин, отбелязва, че водите на Марица, Арда и Тунджа се вливат в едно и „причиняват големи щети в града.“

От Симеоновград до Одрин вследствие на природните условия и от течението на реката, е оформен т. нар. Маришки пролом, дълъг 80 км. По това протежение през вековете неведнъж са заливани полята и селищата в съседство с Марица.

Между многото наводнения, които преживява град Мустафа паша през ХІХ в., е това през пролетта на 1875 г., което е и предмет на писания в тогавашните възрожденски вестници. Дописник на цариградския вестник „Зорница”разказва, че градът в голямата си част е наводнен вследствие на топенето на ледовете . Според граждани това е „нещо повече от случващото се досега”. Според тях допреди построяването на железницата на Барон Хирш не е имало подобни наводнения, защото реката е използвана като търговски път за дървен материал, жита и друга стока. Държавните власти „съсипвали” всички бентове по реката- основна пречка за плаването на саловете. А сега продължават да стават наводнения след откриването на ж. п. линията, защото реката почти престава да се използва като търговски път. Това довежда до построяването на много бентове по цялото течение на реката, която влече със себе си пясъците, и е станала толкова плитка, щото не може да събира всичката вода от големите дъждове и топенето на снеговете . „Аз виждах как бентовете спираха течението на реката и ледовете, пише дописникът, вследствие на което реката се препълни и нахлу в по-голямата част на града, като направи неочаквани пакости на населението”.

През 1916 г. общинското управление търси решение за предотвратяване на наводненията. Приема се да започне залесяване на речните брегове с върби или тополи.Въпреки предохранителните мерки на реката продължава да причинява беди почти всяка година. През март 1923 г. тя наводнява квартал Гебран и много от изградените с кирпич къщи пропадат.

С лодки жителите на квартала спасяват част от покъщнината си. През февруари 1929 г. Марица замръзва. Когато през март започва топенето на ледовете, става струпване , което причинява наводнение на голяма част от кварталите на Свиленград. За да се помогне на пострадалите, са изпратени войскови части, които разчистват леда от коритото на реката. Бедствието е с такива размери, че хората се извеждат от жилищата и се настаняват в училището, а добитъкът - във все още запазените ханове в града. Съставена е комисия за спасяване на хората, настаняването им и оказване на помощ. За тази цел комисията използва средства от дадения от държавата кредит за подпомагане на бедните и на пострадалите. Населението да иска от общинския съвет да предприеме необходимите мерки, за да няма подобни наводнения в бъдеще. За замръзването на реката при Свиленград напомнят и запазените фотографии.

Същата година, на 24 август, реката отново създава сериозни проблеми Прииждащите води, вследствие на проливните дъждове, събарят 6 къщи и превръщат в необитаеми 60 други, унищожават тонове фураж и храни, а 5000 дка земя е наводнена и след оттеглянето на водата прилича на пустиня. Щетите се изчисляват на 5000000 лв. Причинените наводнения се дължат и на притока на Марица - река Канаклийка.

И в нашето съвремие при продължителни валежи Марица приижда и въпреки изградените диги по цялото й течение излиза от коритото си, отбелязва авторът. Такива големи наводнения населението помни през 1957 г., през 2005 г. и 2012 г в Свиленград .

Може би наводненията през 2005 г. са едни от най-големите, които нанасят сериозни щети не само на посевите, но и на пътища, мостове, железопътната линия . Одрин и околностите му понасят значителни щети, и то на два пъти-през пролетта и лятото .

Българската държава предприеме мерки за предотвратяване на наводненията и коригиране коритото на реката. Водите на Марица се наблюдават системно едва от 1903 г. С постановление от 28 октомври 1922 г. на Министерския съвет е одобрена наредба на Върховния съвет на водите, съгласно която се предвиждат редица мерки: поставяне на постоянни и правилни граници на водното течение, запазване на крайбрежните имоти от подриване и заливания, укрепване и залесяване на бреговете. Управлението на р. Марица от с. Мечкюр ( с. Прослав, Пловдивско) до границата се обявява за важно за обществения интерес. Извършва се от държавата, окръзите, общините, водните синдикати, винаги под контрола на властта по водите.

За коригиране коритото на реката и използването на водите й се предвижда отчуждаване на всички недвижими имоти за държавна и обществена полза. Построените в реката язове на воденици, укрепления и препятствия, които лежат в леглото на реката, определено с корекционни линии, съгласно наредбата се разрушават. Също така се разрушават и всички имоти, сгради и др., които попадат в това ново легло.

Почти липсват преки свидетелства за използването на водите на реката за пиене, пише още авторът. От изключително значение е свидетелството за използването на водата от р. Марица за пиене или домашна нужди: султанска заповед от март 1560 г. С нея се нарежда водоснабдяването на имарета (страноприемница с безплатна храна за пътниците), който се строи до моста на Мустафа паша , да става от два водоизточника. Нарежда се да се построят долапи -традиционен способ за вадене вода от реката, и водопровод на стойност 60 хил. акчета (турска сребърна монета). Тези сведения от ХVІ в. са сериозно доказателство за използването на водата за пиене от река Марица векове наред, смята доц. Граматиков .

След подборното описание на бедите, предизвикани от Марица, авторът завършва с поетични думи на Никола Данчов, син на големия български художник Георги Данчов- Зографина и автор на първата родна енциклопедия: „Марица-свилокоса тракийка! Тиха, нежна, предана, състрадателна, вечно млада-с толкова сестри: Тополница, Въча, Чая, Стряма, Сазлийка, Арда, Тунджа и един само брат Ибър, запазил името си Хебър… Страдала, окървавявана с нас и радвала се с нас ... Ти - река, чието име като чуем - „Шуми Марица” - ставаме прави и пущаме чинно ръце”.

Доц. д-р Георги Граматиков е дългогодишен директор на Регионалния исторически музей – Хасково. През 1991 г. защитава докторат. Изследванията му са посветени на проблемите на българската етнология и история, на историята на селища от Хасковския регион и др. Негови монографии са издадени от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН – София. През 2007 г. е включен в престижното издание „2000 бележити интелектуалци на ХХІ век“ на Международния библиографски център – Кеймбридж, Великобритания.

Златка Михайлова