
През 1932 г. излизалото в София списание „Родопа“ помества редове за Александър Кипров/1889-1931/.
„На 23 декември м. г. на около 50-годишна възраст почина в родния си град Свиленград Александър Кипров, старият деец от времето на революционните борби в Турция, писател и фейлетонист, бивш народен представител и добър общественик, по темперамент жив, буден, активен, весел, пише краеведското списание. Отличи се и като организатор на приютите за децата-сираци от войните. Нему се дължи и постройката на хубавата сграда в Свиленград за подслоняване такива деца, гдето е и погребан.
От него е и пиесата „Кърджалии”, играна няколко сезона в Народния театър. През 1904 г. заедно с Христо Силянов издаваха в. „Българан”, първият хумористичен вестник в България.
Покойният обичаше и Родопската област, пояснява бележка със заглавие „Нашите деятели- Александър Д. Кипров“. През 1899 г. той се кръсти в нея. Тогава, в турско време, с фалшив паспорт под името Малинов той премина границата и от Чепеларе се отзова в Ахъчелебийско /дн.Смолян/, като търговец на кожи и храни.“
Кипров бил натоварен от Върховния македоно-одрински комитет да проучи условията за основаване на революционни комитети и възможността да организира канал до Ксантийско за терористични акции и атентати. Свиленградчанинът отседнал за няколко дни в Райково, където учителствал местен жител, посветен в делото.
„Тук Кипрова запознахме с младия тогава студент по медицина в Женева, сега женевски лекар, д-р Н. Герджиков, пред когото Кипров откри своята истинска мисия без всяка боязън. Времената бяxа такива, че не само младежта, но и възpacтните се увличаха в борбата за свободата на родината и нейното присъединение към общото отечество. Който не е потушен на робство, мъчно може да си представи съдбата на робията, убийствения гнет на инородната власт. Тогава нямаше интернационализъм и комунизъм, а съществуваше любов и преданост в движението за народни свободи“, пише в бележката, публикуване без подпис.
„След 1903 г. Кипров се настани на постоянно местожителство в София и се отдаде на обществена и писателска дейност. Той имаше горещо желание да споходи отново нашия край, от който бе извлякъл неизлечими впечатления, искаше му се да си възвърне стари спомени и да напише нещо, ала не бе честит да направи това, четем още в списанието.
Списание „Родопа“ излиза в София от 1922 до 1947 г. Негов създател, издател и редактор на списанието е Христо Караманджуков, известен български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник. Основната задача на списанието е „да просвети и запознае българското общество с историята, географията, богатствата и значението на Родопската област“.
Златка Михайлова