Екип на Института по пътища и мостове днес извърши оглед на пропадналия тротоарен блок на мостовото съоръжение при 370-ти км от път I-8 Свиленград - Капитан Андреево. По участъка от пътя е ограничено движението на транзитно преминаващите камиони над 12 т.

Днес Окръжен съд – Хасково постанови решение, с което осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на С.Н.Н. сума в размер на 40 000 евро ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди от водено и прекратено досъдебно производство. Съдът обаче отхвърли предявения от ищеца размер от 102 258, 32 евро като неоснователен.

Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвоката на ищеца С.Н.Н. сумата в размер на 3500 евро адвокатско възнаграждение.

Гражданското дело е образувано по предявен от ищеца С.Н.Н. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Прокуратура на Република България.

С постановление от 01.10.2016 г. ищецът С.Н.Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 28.06.2016 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево“ като митнически инспектор в съучастие с П.А.Р. поискал 500 щатски долара от свидетел с тайна самоличност, като приел в дар 400 щатски долара, за да не извърши действие по служба - митническа проверка при преминаване на превозно средство, управлявано от свидетел с тайна самоличност през ГКПП „Капитан Андреево“.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Позиция на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково по повод жалба на жители на селата Младиново и Костур, за която stmost.info съобщи

 Усложнената обстановка с водоподаването в свиленградските села Младиново и Костур възниква на 22 февруари поради покачване на нивото на река Марица. Вследствие на това се повишават и подпочвените води, а придошлите количества вода не могат да се оттичат. Помпената станция се намира в най-ниската точка на района. В късния следобед, помпите са изключени поради наводняване на кладенците. Водоподаването в населените места не е преустановено, тъй като във водоемите е имало налични запаси.

 На 23 февруари, част от кладенците бяха отводнени и включени в експлоатация, но между 16 ч. до 23 ч., отново бяха залети от прииждащите води. На 24 февруари са отводнени част от кладенците и Помпената станция е включена, но възниква авария в напорния водопровод, непосредствено до „ПС Момково“, поради което отново се налага изключване на помпите.

Аварията на водопровода е в силно наводнен терен. Придошлата вода над спуканата тръба надвишава 1м., и във връзка с това правим уточнението, че изпомпваната вода се връща отново към мястото на аварията. Наложи се на мястото да бъдат изпратени помпи за мръсна вода от пречиствателните станции за отпадни води от Хасково и Димитровград, които да могат да източат образувалата се кал. Меката земна маса се свлича многократно в изкопа и това допринася за сложността при работа на екипите.

            Едва на 28 февруари, служители на ВиК дружеството успяха да достигнат до мястото на аварията и да я отстранят. Последва поетапно пълнене на системата и водоемите. От 1 март е напълно възстановена работата на помпената станция и е стартирано поетапно зареждане на системата и водоемите.

От 4 март е възстановено водоподаването във всички 19 населени места, като всички от тях имаха различно прекъсване на водоснабдяването в периода 22 февруари - 4 март,  в зависимост от наличните количества вода във водоемите им.

Системата Момково е изключително амортизирана, изградена е през 60-те години на миналия век. Тя е дълга повече от 77 км. и доставя вода в 19 села в общините Свиленград, Любимец и Харманли. През миналата година „Водоснабдяване и канализации“ ЕООД Хасково, подмени някои от участъците с най-много аварии, така също бе монтирана система за автоматичен контрол на пълненето на водоемите в харманлийските села Изворово, Черепово и Браница.

ВиК операторът се извинява на гражданите за причиненото неудобство и уверява, че екипите работят активно за овладяване на ситуацията, като паралелно с това се търсят възможности за осигуряване на финансиране за цялостна реконструкция на водоснабдителна система „Момково“ с цел дългосрочното решение на проблема.  

Областният управител Гинка Райчева с Хасан Бекир и Марина Ташева

Със заповеди на министър-председателя Андрей Гюров за заместник - областни управители на област Хасково са назначени Марина Димитрова Ташева и Хасан Ергюн Бекир.

Марина Димитрова Ташева е завършила Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – гр. Свищов, където придобива образователно-квалификационните степени бакалавър по „Стопански и финансов контрол“ и магистър по „Банков мениджмънт“.

Гинка Райчева и Марина Ташева

Тя има дългогодишен професионален опит както в държавната администрация, така и в частния сектор. До назначаването ѝ за заместник- областен управител е директор на дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ (АПОФУС) в Областна администрация – Хасково. В професионалната си кариера е заемала и длъжността старши експерт в Държавен фонд „Земеделие“.

Гинка Райчева и Хасан Бекир

Хасан Ергюн Бекир е завършил Икономически университет – гр. Варна, където придобива бакалавърска степен по специалност „Туризъм“ и магистърска степен по „Управление на продажбите и мърчандайзинг“.

Професионалният му опит включва позиции в сферата на туризма, маркетинга и управлението на събития. До назначаването си за заместник - стен управител е заемал длъжността оперативен директор в IT компания, разработваща международна резервационна платформа за хотели.

Текст и снимки: Областна администрация Хасково

На националния празник на България – 3 март, демонстрационният център на „Зелени Балкани“ в свиленградското село Левка посрещна специални гости – доброволци от Студентски клуб „Барбатус“ към Тракийски университет – Стара Загора. Групата бе водена от своя преподавател д-р Руско Петров, а посещението им бе посветено на грижа за животните и опазване на природата.

По време на визитата студентите проведоха профилактичен преглед и лечение на група магарета, които се отглеждат в района на демонстрационния център. Освен че са част от традиционния селски пейзаж, тези животни имат и важна природозащитна роля. Те действат като естествени „живи косачки“, поддържайки тревните площи и откритите местообитания, които са жизненоважни за един от най-редките видове соколи в България – белошипата ветрушка.

Поддържането на подходящи местообитания е ключово за успешното завръщане и устойчивото присъствие на вида в България. Чрез естественото изпасване на растителността магаретата подпомагат запазването на откритите пространства, които ветрушките използват за лов и хранене.

Инициативата е част от образователната програма „Академия природа“ към проекта „Живот за белошипата ветрушка“ (LIFE19 NAT/BG/001017) на „Зелени Балкани“, реализиран с финансовата подкрепа на програма LIFE на Европейския съюз. Програмата цели да вдъхнови млади хора и студенти да се включват активно в дейности за опазване на биоразнообразието.

Своето участие в инициативата студентите избраха и като символичен начин да отбележат националния празник на България, посвещавайки времето и знанията си на грижа за животните и българската природа.

Екипът на Зелени Балкани спази традицията и в навечерието на националния празник на България, подмени трибагреника на Каменния връх (Таш тепе) в свиленградското село Левка. Традицията води началото си преди няколко години от вече покойния Колю Манев и продължава и до днес, благодарение на подкрепата на местни жители, както и на природозащитните организации Зелени Балкани и Сдружение „Природен Парк Сакар“.

А защо тук? Преди 12 години, екипът на Зелени Балкани успя да допълни съхраненото богато биологично разнообразие на пограничния район на Свиленград като върна в природата един емблематичен за региона вид - белошипата ветрушка. От десетилетия дребното соколче – естествен пазител на земеделските площи и пръв помощник на местните жители – беше изчезнало от България. Но благодарение на усилията на екипа на Зелени Балкани, в рамките на проект „Живот за белошипата ветрушка“ LIFE19 NAT/BG/001017, осъществяван с подкрепата на Програма LIFE на Европейския Съюз, днес в село Левка се намира най-голямата колония на вида. 

Градимир Градев