Независимостта на България честваха днес свиленградчани и гостите на града.
Тържествена церемония по случай 115-та годишнина от обявяването на независима България се състоя на площад „5 октомври”, пред паметника на героите от войните. Венци и цветя поднесоха Общински съвет и Общинска администрация, арх. Анастас Карчев като кандидат за кмет от ПП ГЕРБ, Българска социалистическа партия, ПП „Възраждане”, Исторически музей, Лайънс клуб „Свилена”, Дейност „Детски градини”, ПГССИ „Христо Ботев” , СУ „Д-р Петър Берон”, Първо ОУ „Иван Вазов”, ОУ „Христо Ботев” – село Левка, граждани. 
В празника участва духов оркестър „Костадин Манов” под диригентството на Васил Василев. Прозвучаха патриотични стихове в изпълнение на Катя Иванова, а историческо слово изнесе уредникът в Историческия музей Антонела Николова. 
„След Съединението от 1885 година макар и обединено Княжество България продължава да бъде васално на Османската империя - има автономия, но не е политически субект и не може да представлява и защитава интересите си самостоятелно. Освен това плаща данък на сюзерена – султана, и не трябва да има армия. Обаче още от 1878 г. българските правителства работят за стопанското укрепване на страната, развиване на армията, дори започват да сключват международни търговски сделки. Правителството и новият княз Фердинанд изчакват удобен момент, за да се обяви независимостта на Княжество България. 
Такъв настъпва през 1908 г., когато Франция и Германия спорят за Мароко, Автро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, които е окупирала за 30 години според Берлинския договор. Това е причината Виена да подкрепи намеренията на княз Фердинанд. През юли 1908 г. в Османската империя се случва държавният преврат, известен като младотурската революция, което хвърля страната в остра политическа криза. На българска територия избухва и стачка на работниците от барон Хиршовата железница, която премиерът Ал. Малинов използва, за да конфискува линиите. А само месец по-късно идва и дипломатическият гаф с българския представител в Цариград Иван Гешов, когато той е демонстративно пренебрегнат от османските власти по случай празниците за рождения ден на султан Абдул Хамид II. Така отношенията с империята са напълно влошени, европейските държави се впускат в преследване на лични цели и политическата атмосфера е хаотична и нестабилна. В тази бурна обстановка правителството на Александър Малинов заедно с княза решават, че е настъпил моментът за следващата стъпка. А тази стъпка е да бъде провъзгласено Независимо българско царство.
По това време Фердинанд е в Европа. В Будапеща той се среща с император Франц Йосиф, където вероятно договаря взаимната подкрепа за бъдещите събития. На 16 септември българското правителство окончателно решава за обявяването на независимостта. Предвидено е това да стане на 21 септември. Фердинанд се завръща в България на пристанището в Русе, откъдето продължава с влака към Търново. По пътя Ал. Малинов съставя Манифеста за независимостта, който подписват княза и всички министри.
Като връзка с традицията на старата българска държава Независимостта на България е тържествено огласена на 22.09.1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. 30 години след освобождението през 1878 г. отново имаме „държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи“. Народът ликува, а Фердинанд приема титлата „Цар на българите“. През април 1909 г. противоречията с Високата порта се решават посредством три междудържавни спогодби. Независима България се подготвя за следващата си крачка – освобождението на Македония и Тракия и присъединяването им към Отечеството."
Източник: svilengrad.bg
