Проблемът, който се появи след приемането от Народното събрание в началото на месец август миналата година на допълнение към член 343б от Наказателния кодекс с новата разпоредба на алинея 5, с която се отнемат в полза на държавата автомобилите на лицата, осъдени, че са ги управлявали след употреба на алкохол или наркотици, а когато не са тяхна собственост – да заплатят равностойността им, може да бъде решен до няколко месеца.
Този закон създава доста проблеми от практическо естество на държавните органи, свързани с липсата на достатъчно и подходящи терени и условия за съхраняването на все по-нарастващия брой на задържаните автомобили още преди вината на шофьорите им да е доказана и съдът да ги е отнел. От друга страна осъждането на един тираджия например, или на нает шофьор на скъпа лимузина да заплати стойността на моторното превозно средство, с което упражнява професията си и което е на значителна стойност, може да доведе до пълно разорение не само на него, а и на семейството му, и дори на наследниците му, които нямат вина.
Миналия петък, 29.03.2024 г., съдия Добринка Кирева от Районния съд в Свиленград не се произнесе по внесено за одобряване споразумение между Районната прокуратура и адвоката на нарушителя – гръцки гражданин, който е бил заловен на 28.12.2023 г. да управлява лек автомобил „Опел Астра“ с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 промила, установено чрез химическо-лабораторна експертиза. Съдът спря делото и отправи искане до Конституционния съд да се произнесе за противоречие на новата разпоредба на чл.343 б, ал.5 от НК с Конституцията.
Споразумението, с което и обвиняемият е съгласен и го е подписал, предвижда наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца – условно, с изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 190 лева, лишаване от правоуправление за срок от 8 месеца. Отделно от това, тъй като автомобилът е семейна имуществена общност, споразумението предвижда да се отнеме в полза на държавата ½ идеална част от него, а вместо другата ½, която остава на съпругата, нарушителят да заплати на държавата 944,54 лева, което е половината от оценката на цялата кола.
Съдия Кирева намира, че законът – алинея 5 на чл.343б от НК, противоречи на Конституцията, тъй като отнемането на автомобилите не е съобразено с принципите на правовата държава за справедлив баланс между обществения интерес и правата на собственика, засяга се неприкосновеността на частната собственост без да е налице обществена необходимост от това, нарушава се принципът за съразмерност на наказанията с нарушението, а при осъждането за заплащане на равностойността на автомобила се налага вид санкция, която не е предвидена като наказание в закона и освен, че е несъразмерна на извършеното престъпление, поставя редица въпроси относно реабилитацията на осъдения, давността за събирането на сумата, имуществото, от което може да се събира, правата на съпруга и на наследниците на нарушителя, които може да отговарят имуществено без да са извършили престъпление и т.н.
В близките дни искането на Районен съд Свиленград ще замине за Конституционния съд за произнасяне по него. По конституционното дело като страни трябва да бъдат конституирани Народното събрание, Президентът на Републиката, Министерския съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет, Главният прокурор и Омбудсманът.
След произнасянето на Конституционния съд делото пред Районния съд в Свиленград ще бъде възобновено и съдията ще се произнесе по споразумението в унисон с решението на Конституционния съд.
Това искане на Районен съд Свиленград е едно от първите, които са направени до Конституционния съд, след като в самия край на миналата година бяха приети от Народното събрание изменения в Конституцията, едно от които предвижда всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията.
Ако в конкретния случай Конституционният съд се съгласи със съдия Кирева, че чл.343 б, ал.5 от НК противоречи на Конституцията, това означава, че тази разпоредба няма да се прилага от съдилищата в България и колите няма да се конфискуват или да се налага заплащане на равностойността им, когато водачът е употребил алкохол или наркотици.
Попитани за мнение, свиленградски юристи изразиха позиция, че законът, така както е приет, е безумен от правна гледна точка и създава много повече проблеми, отколкото решава – както на хората, така и на държавата, и че действително Конституционният съд, след като е сезиран, трябва да обяви противоречието му с Конституцията.
Ако очакванията се сбъднат, това ще бъде пореден свиленградски принос за позитивното развитие на правото в България.
СМ
