Велика събота е последният ден преди Великден. Днес християните си спомнят как тялото на Исус Христос е положено в гроба, а душата му слиза в Ада, за да провъзгласи победата на живота над смъртта. В православието това е най-благословеният седми ден от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.
На Велика събота у нас обикновено се служи утреня. Всички храмове в общините Свиленград и Любимец са отворени в очакване на благата вест. Осветяват и се провъзгласява вестта за жените мироносици, сред които Дева Мария и Мария Магдалена, дошли на гроба Господен. Свещеник, носещ Евангелието и плащаницaта, заедно с богомолци със запалени свещи обикаля около храма. Процесията свидетелства, че цялата Вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на “живота на света” в смъртта. Свещениците сменят тъмните си одежди с бели, символизиращи победата на светлината над мрака.
В домовете вярващите завършват приготовленията за празника: боядисват се яйца, ако не са били боядисани на Велики четвъртък, меси се великденска погача с червено яйце в средата, приготвят се козунаци и се подрежда празничната трапеза. Първото яйце се боядисва в червено и се оставя до иконата – то е символ на здраве и закрила за дома.
Велика събота е ден на покой и размисъл. Вярващите избягват шумни забавления и тежка физическа работа, като се съсредоточават върху духовната подготовка за Възкресението. Вечерта, с настъпването на Великден, хората се събират в църквите, за да запалят свещи и да се поздравят с „Христос Воскресе“. В този благословен ден, православните християни се подготвят духовно и физически за най-големия празник – Възкресение Христово, с вяра, надежда и любов в сърцата си.
Историята на този ден
Когато Исус умира, дългата и тежка завеса, разделяща Най–святото от Святото отделение в Божия храм, се раздира на две, от горе до долу. Това удивително събитие е проява на Божия гняв срещу онези, които са убили Сина му, и показва, че пътят към Най–святото, самите небеса, вече е отворен. Ясно е защо хората изпитват силен страх. Стотникът, който отговаря за екзекуцията, заявява: „Наистина, този човек беше Божи син.“ Той може да е присъствал на процеса пред Пилат, когато се е обсъждало дали Исус е Божи син. Сега стотникът е убеден, че Исус е праведен и че наистина е Син на Бога.
Смутени от необичайните събития, други се връщат по домовете си, „като се удрят в гърдите“ в знак на мъка и срам. Сред онези, които наблюдават от разстояние, са много жени, ученички на Исус, които понякога са пътували заедно с него. И те са развълнувани от всички тези забележителни събития.
Иисус вече е мъртъв, но двамата разбойници до него са още живи. Според Закона мъртвото тяло „не бива да остава на стълба през нощта до сутринта“, а трябва да бъде погребано „в същия ден“. Освен това петък е наречен Ден на приготовлението, защото хората приготвят храна и вършат друга работа, която не може да бъде отложена за след събота. Юдеите искат Пилат да ускори смъртта на Иисус и на двамата разбойници до него, като заповяда да пречупят краката им. По този начин те няма да могат да избутват тялото си нагоре, за да дишат. Войниците идват и пречупват краката на двамата мъже, но виждат, че Исус е мъртъв, затова не пречупват неговите. Така се изпълняват думите от Псалм 34:20: „Той пази всичките му кости, нито една от тях не е счупена.“ За да е напълно сигурен, че Исус е мъртъв, един войник го пробожда с копие в ребрата. „Веднага потичат кръв и вода.“ Това е в изпълнение на друг стих: „Те ще гледат към онзи, когото прободоха.“
Йосиф от Ариматея, който е „богат човек“ и уважаван член на Синедриона, също присъства на екзекуцията. Той е описан и като „добър и праведен човек“, който „очаква царството на Бога“. Понеже е „ученик на Исус“, макар и „таен поради страха си от юдеите“, Йосиф не подкрепя решението на съда. Все пак се осмелява да поиска Исусовото тяло от Пилат, който вика отговорния стотник. След като войникът потвърждава смъртта на Исус, молбата на Йосиф е изпълнена. Той купува чисто фино ленено платно и сваля тялото на Исус от стълба. После го увива в платното, за да го подготви за погребение. Никодим, който първия път е отишъл при Исус „през нощта“, помага при подготовката. Той носи около сто литри (33 кг) скъпа смес от смирна и алое. След това, според юдейския обичай, тялото е обвито с погребални превръзки, напоени с благоухания. Йосиф притежава неизползвана гробница, изсечена в скалата, където полага тялото на Исус. После голям камък е дотъркалян на входа на гробницата. Всичко се прави бързо, преди да започне съботата. Мария Магдалина и Мария, майката на Яков Малкия, вероятно също са помагали в подготовката на тялото. Сега те бързат към къщи, „за да приготвят благоухания и ароматни масла“, с които допълнително да се погрижат за тялото след съботата.
На следващия ден, събота, главните свещеници и фарисеите отиват при Пилат и му казват: „Спомнихме си, че като беше жив, този измамник каза: ‘След три дни ще бъда възкресен.’ Затова заповядай гробът да бъде добре пазен до третия ден, за да не дойдат учениците му да го откраднат и да кажат на народа: ‘Той беше възкресен от мъртвите!’, за да не бъде неговата последна измама по–лоша от предишните.“ Пилат отговаря: „Ето ви стража. Отидете и го пазете, както сметнете за добре.“
Много рано в неделя сутринта Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и други жени носят благоухания при гробницата, за да намажат тялото на Исус. Те си казват една на друга: „Кой ли ще ни отмести камъка от входа на гробницата?“ Но е станало земетресение и ангел на Бога е отместил камъка. Стражите ги няма и гробницата изглежда празна! Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Христос слиза в ада като победител, а не като победен от дявола – свободен, а не завързан (от смъртта). Свободен между мъртвите , държейки кръста като победен трофей срещу демоните на мрака, а не като оръдие за убийство и средство за мъчителна и позорна смърт. Слиза в ада не като роб, а като Господ и Владетел. Затова и държи ключовете му . Със слизането Си в ада, с присъствието на светлината в пространството на мрака – мракът отстъпва. „И светлината в мрака свети, и мракът не я обзе”.
След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата.
Велика събота стои на прага между страданието и славата, между гроба и Живота, между вечната тъга и вечната радост. Това е дълбоката нощ, в която се ражда Пасхата – преминаването от смърт към живот, от тление към нетление. Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада.
Благодатният огън
На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „Възкресение Христово“ в Ерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Едно от най-значимите и мистични събития в православното християнство. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря. Преди това Православният патриарх на Йерусалим влиза сам в гробницата, след като е претърсена от представители на други религии, за да се уверят, че няма източници на огън. След молитви и тишина, се появява светлина — понякога описвана като синкаво-бял пламък. Патриархът излиза със запалени снопчета свещи и раздава огъня на вярващите. Благодатният огън символизира възкресението на Христос и победата на светлината над мрака. За мнозина вярващи това е знак за Божието присъствие и благословия.
И тази година църковна делегация от България няма да пътува до Израел, за да пренесе от Йерусалим Благодатния огън, който съпътства Възкресение Христово. В Свиленград Благодатният огън ще пристигне тази вечер от Гърция.
Снимка: Илюстративна, "Старият мост"
