Днес православните християни отбелязват Лазаровден, който е един от най-красивите и обичани пролетни празници в българския народен календар. Той се празнува винаги в съботата преди Цветница и е сред важните дни, които предшестват Великден.
Празникът е посветен на библейския Лазар от Витания, когото Иисус Христос възкресява четири дни след смъртта му. Според християнската традиция това чудо е символ на победата на живота над смъртта и предвестник на Възкресението Христово.
Лазаровден е и празник, изпълнен с богати народни обичаи. Най-характерният от тях е лазаруването. Стар български ритуал, при който млади момичета, наречени лазарки, обикалят къщите в селото или квартала, пеят песни за здраве и плодородие и благославят домакините. Според традицията участието в лазаруването е знак, че момичето е пораснало и може да се омъжи. По традиция на този ден се откъсват и зелени върбови клонки, които се пазят за следващия ден – Цветница. Вярва се, че те носят здраве, защита и благополучие на дома.
На Лазаровден имен ден празнуват всички, които носят имената Лазар, Лазо, Лазарина, Лалка, Лалко, Лало и други производни. Името Лазар означава „Божия помощ“ и е символ на здраве и благословия.
Снимка: Интернет