Паметникът на Капитан Петко войвода в Доганхисар изчезна преди години, родната му къща също вече я няма

 Не позволяваме ли сами историята ни да бъде заличавана?

 

Паметникът на Капитан Петко войвода преди да изчезне

През 2007 г. в родното село на Капитан Петко войвода – Доганхисар, днес Есими, е открит негов паметник, издигнат по инициатива на гръцкия гражданин Анастасиадис Продромос.

Години по-късно бронзовият бюст изчезва. През 2022 г. за него се съобщава като за липсващ, с обяснението, че е бил изпратен за ремонт.

А днес въпросът е прост: Къде е паметникът на Капитан Петко войвода?

Защо в родното място на човек, превърнал се в символ на борбата и свободата на българите в Тракия, неговият образ не стои там, където би трябвало да бъде?

 

В двора на тази къща се е намирал паметникът

И аз имах възможност да посетя родното място на Капитан Петко войвода и да отседна в къщата, където се намира паметникът. Любезните домакини ми разказаха подробно как е бил създаден паметникът, както и как са положили усилия да създадат музея, посветен на великия войвода.

Тъкмо затова днешното положение е още по-болезнено.

По думите на домакините в един момент представители на тракийската организация са взели паметника и той не е върнат.

Тук вече не можем да останем само със спомена и с въпроса „къде е?“.

Господин Премянов, към Вас като председател на Съюза на тракийските дружества в България е отправен ясен апел – необходимо е да се задействате и да предприемете действия за изясняване на случая и за връщането на паметника на мястото му.

Това не е въпрос на лични отношения или на спор между организации. Това е въпрос на историческа памет и отговорност.

 

 Църквата в селото, в близост до която се е намирала родната къща на Капитан Петко войвода

Още по-болезненото е, че и родната къща на Капитан Петко войвода вече не съществува.

Така малко по малко местата изчезват, паметниците изчезват, а заедно с тях може да започне да изчезва и паметта.

Но паметта не е бронз.

Паметта е това, което оставяме след себе си.

И ако държавата, институциите и българското общество позволят това да бъде забравено, тогава проблемът вече не е само един изчезнал бюст.

Проблемът е много по-голям.

Не позволяваме ли сами историята ни да бъде заличавана?

Капитан Петко войвода има паметници във Варна, София, Бургас, Пловдив, Рим и други места. Но може би най-важният трябва да бъде именно там, където е започнал неговият път – в Доганхисар.

Защото един народ може да загуби територии. Може да загуби къщи. Може да загуби паметници.

Но не бива да губи паметта за хората, които са се борили за него.

Затова нека паметникът бъде върнат там, където му е мястото!

 

Георги Шишков

Свиленград, 28.09.2026 г.