Общество
Инструменти
Шрифт

На 24 май тържественото изпращане на абитуриентите ще е по електронен път. Пожелавам си тази учебна година никога да не се повтаря

Христина Милушева е родена на 1 септември 1972 г. в Свиленград. През 1990 г. завършва ЕСПУ - СПТУ „Петър Ангелов“. Продължава образованието си в Технически университет - Варна, където се дипломира през 1995 г. като инженер по електроника и автоматика, специалност „Съобщителна и осигурителна техника“. През 1998 г. завършва магистратура в УНСС - София по специалност „Застраховане и социално дело“. От 1995 г. работи в ПГССИ „Христо Ботев“. Професионалната ѝ кариера е изцяло свързана с училището. Започва като учител, след 5 години е заместник – директор по учебната дейност, а от 2001 г. е директор на гимназията:

- Г-жо Милушева, матурите на учениците от Свиленград след 12 клас се провеждат във Вашето училище. Каква ще бъде организацията тази година предвид кризата с COVID-19?

- До миналата година отговорността по провеждане на държавните зрелостни изпити след 12 клас беше изцяло на Професионалната гимназия, с изключение на сесия август – септември през учебната 2018/2019 г. Тази година обаче организацията е различна. Зрелостниците на случаен принцип ще бъдат разпределени в ПГССИ „Христо Ботев“ и СУ „Д-р Петър Берон“. Относно организацията твърдя, че тя няма да е много по-различна от предходните години с изключение на стриктното спазване на изискуемите противоепидемични мерки. Голяма част от тях вече се изпълняват, като разпределяне на по-малък брой ученици в зала и отстояние на отделните места за работа на зрелостниците на определено разстояние. В дните на самите изпити ще бъдат използвани възможните лични предпазни средства – маски, ръкавици, шлемове, дезинфектанти.

- В изпитите на 12-oкласниците не влиза материалът, който бе взет дистанционно след 13 март. Това на практика не означава ли, че от МОН обезсмислят електронното образование и нямат доверието в успешното му провеждане?

- Аз приветствам това решение на МОН. То не е взето нито импулсивно, нито случайно. От началото на кризата МОН е поставено в много деликатна ситуация. И с това решение според мен Министерството не дава оценка за качеството и ефективността на обучението в електронна среда, а се стреми в най-голяма степен да удовлетвори желанията и очакванията на родители, ученици и учители за равнопоставеност на учениците по отношение на държавните зрелостни изпити. Оценките за самото обучение в електронна среда са доста противоречиви, но мисля, че то вече си завоюва завидно място като начин на обучение и все по-често ще бъде използвано съвместно с традиционните методи на обучение.

- Ясно е, че дистанционното обучение във всяко училище е развито на различно ниво. Учениците и учителите в ПГССИ „Христо Ботев“ как се справят? Върви ли се по план с материала?

- Като директор на училището избягвам да налагам еднолични решения, освен ако ситуацията не изисква това. По принцип образованието е една от малкото сфери, в които се препоръчва използването на либерален стил на управление. Това ни помогна и в така създалата се кризисна ситуация. В нашия колектив имаше колеги, които използваха платформата „Google classroom” в своята работа от години. Проведохме консултации с тях за предимствата и недостатъците ѝ. Последва работна среща на колегията и на 16 март всички педагогически специалисти стартираха обучение в електронна среда по утвърденото седмично разписание. В тази ситуация учителите оцениха и се убедиха в още едно нещо, че не може да се провежда обучение без плановост. Учебната програма не може да се следва ден за ден. След като имаш цел е задължително да очертаеш стъпките, с които ще я постигнеш. Това не е бумащина. Това е една от задължителните функции на мениджмънта, а учителят е мениджърът на класната стая. И да, всички колеги ще успеят да представят пред учениците ни предвидения учебен материал.

- В домовете на всички ученици ли има дигитални устройства и Интернет?

- Като статистика от 316 ученици отчитаме обхванати 303-ма. Без устройства са 9 ученици, 4-ма са без Интернет. В гимназиалната степен на обучение основните затруднения са свързани с липсата на мотивация за активно участие в учебния процес, съпроводена с липсата на подкрепяща семейна среда.

- Тази година абитуриентските балове в цялата страна са под шапката на COVID-19. Въпреки това абитуриентите заслужават да бъдат изпратени подобаващо. Как ще бъде отбелязан този ден във Вашата гимназия?

- Напоследък се замислям над това защо отдаваме такова значение на абитуриентските, а не на абсолвентските балове, например... През тези два месеца на извънредното положение моя основна цел бе да запазя доколкото може в по-висока степен нормалността в дейността на гимназията. Всички са свидетели, че ние продължихме да организираме и провеждаме всички планирани дейности. Учениците ни бяха насърчавани да участват в различни състезания и конкурси. В празничната ни майска програма е заложено изпращането на випуск 2020, което по традиция е на 24 май. Аз съм убедена, че електронната версия на този празник ще е перфектна, но не съм сигурна, че ще окаже същия емоционален ефект върху зрелостниците. Искрено се надявам, че всички пораснали момичета и момчета, които тази година завършват училище, ще успеят да съхранят спомен свързан със съучениците, учителите, училището, а не само с COVID-19. Ситуацията е динамична. До края на учебната година има повече от месец може би ще се отдаде възможност да споделим щастливи мигове с нашите абитуриенти като например връчването на дипломите за завършено средно образование. Да не губим надежда! Времето ще покаже...

- Ще останат ли закачени в гардеробите абитуриентските костюми и рокли, или въпреки положението, в което се намира страната ни в момента, ще се организира бална вечер?

- Не мога да взема отношение по въпрос, който не е от моите компетенции. По принцип аз съм привърженик на експертните решения. Така, че нищо друго не ни остава освен да приемем техните решения. Вярвам, че пред всички абитуриенти тепърва предстоят много празнични вечери, на които най-вече ще демонстрират красотата на младостта, своя ум и интелект.

- Тази учебна година определено ще остави следа в историята на българското образование. С какви мисли и чувства ще я изпратите Вие като директор и съответно като учител?

- И като директор, и като учител ще я изпратя с облекчение и ще си пожелая никога да не се повтаря. Безспорно ще си запазя някои неща, защото тази учебна година всички в системата на образованието учихме и научихме много, но определено това не е моята любима форма на обучение.

- Вие също сте завършили ПГССИ „Христо Ботев“. Как виждате гимназията от позицията на бивш ученик и от позицията на настоящ директор?

- Да ръководиш училището, което си завършил, има както своите предимства, така и своите недостатъци. Тази година се готвихме с моите съученици да празнуваме 30 години от завършване на училището. Една традиция да се събираме на всеки 5 години, която носи в себе си голям емоционален заряд. Като възпитаник на това училище развитието му ми носи задоволство. Виждам, че то върви уверено по пътя на новите предизвикателства. Има достатъчно поводи за гордост със своите ученици и учители. Като настоящ директор искам да кажа, че съм от щастливите директори. Успяхме да създадем екип от единомишленици, които имат обща цел и вървят в една посока. Това предопредели и успешната визия, която наложи през последните години професионалната гимназия. Ръководя учители не само професионалисти, а и учители – творци! Учениците ни са невероятни млади хора – знаещи, можещи, с характер! Чувствам добронамереност и подкрепа от страна на ОбА-Свиленград, РУО-Хасково и МОН. Какво повече да си пожелая в професионален план?!

- Кое прави Вашето училище уникално? Кое е различното и полезното послание, което искате да предадете на учениците си?

- Много ми харесва, че използвате думата уникално. Всяко училище е уникално! Както е уникален всеки ученик, всеки учител, всеки директор, ако щете. ПГССИ „Христо Ботев“ е уникална най-вече със своята философия, че училището е институция, която подпомага развитието и израстването на личността. Училището ни създава условия за разгръщане на потенциала на всеки свой ученик и безрезервно го подкрепя в усилията му да извърви пътя към самия себе си. Изключително важно е на прага на зрелостта, когато завършва средното си образование, ученикът да не си задава Хамлетовия въпрос „Да бъда или да не бъда?“, а да може уверено да каже „Аз съм...“.

- Ако имахте възможност, какво бихте променили в системата на българското образование веднага?

- В последните години според мен бяха направени стратегически силни стъпки в системата на българското образование. Но веднага бих променила тъжния факт ученици, които не могат да покрият държавните образователни стандарти, да продължават в следващ клас и/или степен на образование. Това е много сериозен проблем, който създава не само образователни дефицити, но се отразява пагубно и върху личностното развитие на ученика.

- Ако можехте да се върнете назад във времето, бихте ли станала отново учител и защо?

- На този въпрос ще отговоря с моето есе „Защо съм учител“: Истината е, че до сега никога не бях си задавала този въпрос. След като преди 25 години влязох отново в училище като учител „случайно“ и „за малко“, останах, защото учителството ме избра. Винаги си спомням с умиление думите на учителката ми по математика в гимназията: „Душо, стани учител!“ и автоматичния ми отговор: „Аз, учител – никога!“. Явно неслучайно Чарлз Дикенс ни е завещал: „Никога не казвай никога“, но на осемнайсет не се замислях за това. Завърших Технически университет и нямах педагогическа специалност, но след дипломирането си не бях изправена пред дилема. Исках да съм учител. Беше ми удобно. Чувствах го по мярка. С годините децата, колегите, училището се превърнаха в захир – нещо, до което съм се докоснала и не мога да забравя, което изпълни немалка част от мислите ми, но не ме доведе до лудост… Не ми пречат клишетата, нито недомислиците, бумащината и бюрокрацията. Имам удоволствието ежедневно да бъда вдъхновена, горда, доволна, любопитна, радостна, свободна… Мисля, че това е достатъчен аргумент за избор! Учител съм, за да съм щастлив човек!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА