Министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов, дм, разпореди на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да предприеме действия за обявяване на цените на лекарствените продукти в евро.

Националният съвет регулира т.нар. пределни цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание и регистрира максималните продажни цени на лекарствата без лекарско предписание.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България регистрите следва да бъдат адаптирани към единната европейска валута, считано от 1 януари 2026 г. В резултат на извънредната подготовка Националният съвет ще публикува на интернет страницата си цените на лекарствата в евро още на 8 август 2025 г.

Целта е да се осигури спокойствие и информираност на българските граждани в контекста на предстоящото въвеждане на еврото.

За улеснение е извършено автоматично превалутиране на цените в Регистъра на утвърдените пределни цени на лекарствените продукти, Регистъра на максималните продажни цени и Приложение 4 на Позитивния лекарствен списък, като цените в лева и евро ще бъдат достъпни и чрез специално внедрено мобилно приложение.

Предварителното публикуване на превалутираните цени на лекарствените продукти в евро ще гарантира предвидимост и стабилност в условията на валутен преход.

Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните. Това сочат данните от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. През последното десетилетие пироговските специалисти провеждат научно изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания. В рамките му анализират над 7400 случая на остър коронарен синдром.

Мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. От десетгодишно научно изследване на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ “ Н.И. Пиргов“ става ясно, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти - значително повече от ефекта на дневните жеги. Това, липсата на нощно охлаждане, се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве.

Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).

Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености - докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).

Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология, налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов" д-р Иван Мартинов. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.

Екипът разглежда още „Градският топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI) е ключов феномен, който обяснява защо градовете,  включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата. 

Какво представлява “градският топлинен остров”?

Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта.

Основни причини:

1. Асфалт и бетон:

Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.

2. Малко растителност и зелени площи:

Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват – охлаждането е слабо.

3. Климатични инсталации и трафик:

Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина – от коли, климатици, промишленост.

4. Гъсто застрояване и тесни улици:

Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.

През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът. 

• Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората.
• Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.

Влиянието върху здравето:

• Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни.

• Увеличава се рискът от:

• инфаркти

• инсулти

• обезводняване

• топлинен удар (heatstroke)

• сънни нарушения и хронична умора

Защо София се оказва особено уязвима?

• има интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра

• трафикът и климатизацията засилват ефекта

• лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик

Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града.

Областната дирекция по безопасност на храните – Хасково информира, че на територията на община Свиленград, е констатирано огнище на заболяването шарка по дребните преживни животни.

Огнище на шарка по овцете е регистрирано в животновъден обект с 212 овце в село Капитан  Андреево, стана ясно от провело се днес заседание на Областната епизоотична комисия в Хасково, председателствана от областния управител д-р Стефка Здравкова. Заради близостта до границата, за заболяването чрез международната система за оповестяване са уведомени Гърция и Турция.

Директорът на Областната дирекция по безопасност на храните в Хасково д-р Георги Илиев съобщи, че  в понеделник лабораторни изследвания са потвърдили заразата. На следващия ден стадото е унищожено по хуманен начин, съгласно законодателство. Определена е трикилометрова предпазна зона и десеткилометрова наблюдавана зона. Извършва се епизоотично проучване, започват и клинични прегледи на животни в района, посочи Илиев.

Забранява се придвижването на животни, изложения и пазари и всякакъв достъп до животновъдните обекти в Свиленградско с изключение на ветеринарните власти при съмнения за заразата.

В началото на м.май т.г. също бе открита шарка по овцете в с. Капитан Андреево. Тогава бяха унищожени 13 заразани животни. 

Министерство на здравеопазването стартира лятна национална кампания за популяризиране на мобилното приложение еЗдраве, което осигурява достъп до електронното ни здравно досие.