26
Чет, Ное
19 Нови статии

Здравеопазване
Инструменти
Шрифт

Във връзка с увеличаването на броя на установените случаи на заразени с коронавирус в община Свиленград, главният редактор на в. „Старият мост“ Николай Колев се обърна към управителя на МБАЛ – Свиленград д-р Димитър Ермов с няколко въпроса. Ето какъв отговор изпрати той:

Господин Колев, приятелю, ще отговоря на твоите въпроси не по реда, в който са зададени.

Заразата от коронавирус не подмина и нашия град. Ние приехме за лечение в новооткритото „Ковид“ отделение първите болни от общината. В момента, докато правя този коментар, в него вече се лекуват 10 болни, като един от пациентите бе в много тежко състояние и бе транспортиран вчера в София за интензивно лечение. Друг пациент е в сравнително тежко състояние, но не се налага в момента интубация и изкуствена вентилация.

Всички болни, приети и лежащи в „Ковид“ отделението в МБАЛ-Свиленград, са консултирани с лекар инфекционист, с когото лечебното заведение има сключен договор за консултации. Някои от пациентите са консултирани по телефона и с професор Камен Плочев – началник инфекциозна клиника във Военномедицинска академия – София.

Предприели сме всички необходими мерки, за да опазим здравето на медицинския персонал, както и на останалите пациенти в болницата.

МБАЛ-Свиленград няма сключен договор със Здравната каса за лечение на болни с коронавирусна инфекция и не получава заплащане за лечението на болни с коронавирус.

Видно е, че броят на заразените главоломно расте, психозата между хората - също, но някои от тях смятат, че затягане на мерките не е необходимо. Другите европейски държави се надпреварват в налагането на ограничителни мерки, там хората обаче приемат рестрикциите със спокойствие, дисциплина и разум. При нас е обратно на въведените мерки по света – отворихме стадионите, спортните зали, нощните клубове и дискотеките… Ние явно сме на принципа „Колкото можем, както можем и докато можем – ще я караме в наш стил“… и без това вече си караме така.

Коронавирусна инфекция има, и тя е много жестока. Някои хора прекарват заболяването на крак, почти без симптоми, други са в по-тежка форма, но трети са в изключително тежко състояние, при което губят живота си.

С отмяната или смекчаването на строгите ограничителни мерки опасността от така невидимото разпространение значително нараства и сега не може да се каже кой и как сред растящите тълпи по улиците, обществения транспорт, магазините е неволен преносител на инфекцията. Именно затова правителствата по целия свят се опитват да убедят населението колко са важни съвместните усилия за спазване на правилата за социална дистанция. В случаите, когато това е невъзможно, хората трябва да носят маски и смисълът на това послание е, че всички сме длъжни да мислим не само за собствената си безопасност, а и за защитата на хората около нас.

Задавам си въпросите: „Защо трябва държавата или общината да налага забранителни мерки? „Защо хората не могат да осъзнаят необходимостта от спазването на тези мерки? „Защо липсва самодисциплина и съпричастност към това зло – пандемията на коронавирус?“

Когато се разхождаш из града ти, Николай, рядко виждаш хора с маски, нали? Тълпят се на групи, не носят маски, не спазват социална дистанция... Защо си мислим, че нас може да ни подмине? И защо масовото разсъждение е, че няма точно ние да се заразим?

Очаквам заразените с коронавирусна инфекция в нашата община да се увеличат. Въпреки това хората не трябва да изпадат в паника, а просто трябва със спокойствие и разум да изпълняват тези противоепидемични мерки, които са наложени.

А за тези, които смятат, че това е световна конспирация и пандемия няма, за тези които са загубили здравия разум – бих ги поканил да заповядат в „Ковид“ отделението в МБАЛ-Свиленград без защитно облекло, да поостанат малко и да поговорят с хората, които се лекуват там – да ги попитат как се чувстват. Да посетят интензивното отделение на лечебното заведение с тежко болни пациенти, и съм сигурен, че няма да могат да заспят през нощта.

В заключение ще кажа, че много ми се иска да запазим живота и здравето си, своето и това на обществото. Много ми се иска да запазим бъдещето на децата и внуците си и да останем достойни българи в този объркан и заразен свят.

Това ми се иска да бъде краят на моите думи, но…?

П.П. Аз, д-р Димитър Ермов, продължавам да вярвам, че от момента на това интервю до момента на неговото публикуване и разпространение нещо може и ще се промени.

 

ЗА ДОБРО! Защото не само коронавирусът е заразен и бързо разпространяващ се, а и ДОБРОТО – а то може да е много по-силно, много по-заразно и много по-бързо разпространяващо се. Само трябва да го осъзнаем и да тръгнем заедно по пътя, дори и с малки крачки – все пак заедно сме по-силни и по-добри, нали?