
На турнира Мастерс Кinder + в Испания изживях най-голямата емоция в живота си
Тенисът ми отнема детството, но ми дава и адски много
Свиленградската тенисистка Никол Бюлбюлева постигна голям успех на Мастерс турнира Kinder + в Испания. Тя се класира на полуфинала и спечели бронзов медал в силния международен турнир, като стана единствената българка до 12-годишна възраст триумфирала в състезанието. Ето какво сподели в интервю Никол след завръщането си от Испания.
- Никол, ти постигна голям успех, като се класира на полуфинала и спечели бронзов медал на Мастерс турнира от веригата Kinder + в базата на Рафаел Надал в Испания. Ти се състезава при момичетата до 12 години, разкажи как преминаха двубоите с твоите съпернички.
- Всички съпернички бяха доста силни и на много високо ниво. Все пак те са станали шампиони на техните страни, за да се класират на финалите в Испания. Първия кръг играх с представителката на Франция, като срещата вървеше много равностойно, но в крайна сметка победих с 7:5 6:4. Във втората си среща играх с представителката на Хърватска, която водеше в резултата в първия сет с 5:3, но успях да се стегна и да взема 4 последователни гейма и така първият сет завърши 7:5 за мен, като това може би я пречупи психически и втория сет я надиграх категорично с 6:1. Така се стигна до полуфинала, където играх и загубих от представителката на Полша, която спечели и турнира. Тя всъщност се отличаваше най-много от всички състезателки, беше най-добрата, беше много комплексна и нямаше слабо място като цяло и заслужено спечели срещу мен с 6:1 6:3, макар че втория сет имах своите шансове да взема нещо, играх бих казала най-добрия си тенис и дадох всичко от себе си.
- Какво не ти достигна да се класираш за финала на турнира?
- Моето мнение е, че не ми достигна физика, технически бяхме на едно ниво с полякинята. Тя просто беше много едра, приличаше на жена, доста по-висока и тежка от мен, което на тази възраст е от огромно значение, ударите й бяха много силни и трудно можех да ги достигам и връщам. Така тя не ми остави шанс да взема лидерството, за да може аз да контролирам и водя играта. Освен това, до колкото разбрах тя е тренирала тенис основно на твърда настилка и има доста повече опит в чужбина от мен на тази настилка, а аз тренирам и предпочитам настилка клей и почти не бях тренирала на твърда. Да не говорим, че бях болна в седмицата преди турнира и едвам успях да се оправя, за да мога да участвам.

- По време на състезанието ти се срещна с тенис легендата Рафа Надал. С какви впечатления си от контакта с този велик тенисист? Какво ще запомниш за цял живот?
- Срещата с него беше като една сбъдната мечта. Успяхме да се снимаме с него и дори ни каза на всички от отбора да се борим винаги до край, да не се отказваме и най-вече да се забавляваме като играем. Направи ми впечатление, че е много земен човек, снимаше се с децата, говореше си с всички, държеше се като обикновен човек. Всички настръхнахме, като го видяхме и сме му много благодарни за времето, което ни отдели.
- Тази година в България пожъна доста успехи. Разкажи колко турнира спечели и коя е най-сладката ти победа?
- Откакто се състезавам, на година участвам в около 40 турнира от всякакво ниво – приятелски, регионални, държавни, международни. Това означава, че почти всяка седмица имам турнир, като целта е да трупам опит. Не мога да кажа колко точно спечелих тази година, но не са малко първите места, които завоювах. Но най-важната ми победа тази година не беше победа, с която станах шампион на турнир, а победата на полуфинала на турнира Мастерс Киндер+ в Пловдив, с която се класирах за участие във финалите в Испания, и благодарение на която успях да се докосна до световния тенис, да премеря сили с най-добрите деца в света на моята възраст и да изживея най-голямата емоция в живота си.

- Колко време отделяш за тренировки и отразява ли ти се това на учението?
- Това е болна тема. Много е трудно да се съчетават спортът на високо ниво и учението, понеже не ми достига време, а аз се старая да бъда и отлична ученичка. Тук е може би мястото да благодаря на моите учители от IОУ Иван Вазов и по-специално на Златина Крушева, Мариана Ташева и на директорката г-жа Любомира Сарафова за разбирането и безрезервната подкрепа, която ми оказват. Те са наистина уникални и ги чувствам като мое семейство. Относно тренировките, то почти всеки ден пътувам с кола до Пловдив, за да тренирам, което отнема три часа път и три часа тренировки в училищния период. Когато сме във ваканции, тренирам по 5-6 часа на ден, може да се каже, че се храня, уча и спя в колата и хотелите. Ужасно ми е трудно, няма да го крия, тенисът ми отнема детството, но за сметка на това ми дава адски много. Но това е цената, която трябва да платя, за да постигна или поне да се опитам да постигна нещо значимо в тениса.
- Кой те запали по тениса и кога разбра, че имаш талант за тази игра?
- Баща ми ме записа на тенис, когато бях на 5 години в местния ТК Свиленград при семейство Цингови. Това беше негова идея и освен да тренирам, той искаше да ме предаде на хора, които освен треньори, да бъдат и добри възпитатели, да бъдат като мои учители и родители, когато ме оставя при тях. Цингови бяха точно това и истината е, че те ми дадоха основата в тениса и съм им много благодарна на всички. Те и до ден днешен продължават да ми помагат и подкрепят по всякакъв начин, което показва колко големи хора са и че изборът на баща ми е бил правилен. Иначе за таланта аз мисля, че при мен повечето успехи се дължат не толкова на талант, а на тежка работа, тренировки, постоянство и дисциплина. Щом има резултати, значи правя нещата по правилния начин и се старая да давам всичко от себе си, за да се развивам и надграждам.

- През декември навършваш 12 години и вече ще се състезаваш сред момичета до 14-години. Как мислиш, че ще се представиш в по-горната възрастова група?
- Изобщо нямам никакви притеснения, аз още през тази година едновременно с турнирите до 12 години участвах и в повечето турнири до 14 години в България, дори спечелих няколко от тях и мисля да играя и в турнири до 16 години. Нямам търпение новият сезон да започне да играя тенис. Мотивирана съм за новите предизвикателства и съм задължена да тренирам още по-усърдно и да вдигна още повече нивото си. Ще давам всичко от себе си, а от там нататък каквото е писано, да става. Искам, ако може да благодаря на всички хора, всички треньори и най-вече на моето семейство за всичко което правят за мен! БЛАГОДАРЯ ВИ!
Интервюто взе: Николай Колев