06
Пон, Юли
19 Нови статии

Тенис
Инструменти
Шрифт

Тази година започвам участие при мъжете

Денислав Проданов е на 18 години от Свиленград. Той е многократен медалист, като приключи 2019 г. под № 1 в ранглистата до 18-годишна възраст за България. Ето какво сподели талантливият тенисист в интервю за читателите на „Старият мост“ по време на наложеното заради извънредното положение ембарго в спорта:

- Дениславе, ти си един от най-добрите тенисисти в България в твоята възрастова група. Как успяваш да поддържаш форма по време на извънредното положение, когато на всички спортове бе наложено ембарго?

-Тренирах изцяло вкъщи, на двора. С ластици, стълбичка и упражнения с тенис топки. По 2 - 3 пъти през седмицата правех и 40-минутен крос.

- Миналата година завърши под № 1 в ранглистата до 18-годишна възраст за България. Трудно ли се постига такъв успех?

- Разбира се, зад всеки един успех стои много работа. Не само на корта, но и извън него. Тренирането на удари е много важно, но не е достатъчно. Работи се много върху физическата подготовка. Нужно е и психически да съм много добре подготвен, а това зависи от ежедневния ми начин на живот. Нещата като това да се храня правилно, да си лягам навреме, да се възстановявам правилно, изграждат дисциплина, която е от изключителна важност в мачовете.

- Разкажи кога започна да играеш тенис. Как и кой те запали по този спорт?

- Бях на седем години. С родителите ми искахме да започна да спортувам. Опитахме различни спортове, но най-много ми допадна тенисът.

- Имаш редица национални и международни успехи. На кого дължиш отличното си представяне?

- Дължа успехите си на всеки един човек, с когото съм работил. Благодарен съм на всички, затова, че ме изградиха не само като състезател, но и като човек. Първо работех със сестрите Елена и Добромира Цингови от тенис клуб „Свиленград“, а малко по-късно и с Марин Атанасов от същия клуб. Въпреки че вече не тренирам там, те продължават да са част от моя състезателен процес. В края на 2016-а започнах да се състезавам за „Авеню“-Бургас, където тренирах със Стефан Пантов и Иван Велев. В края на 2019 г. нещата се развиха така, че заминах за София и оттогава работя с Александър Пенев. За физическата ми подготовка се грижи Никола Чолаков. Разбира се, не бих постигнал всичко това, което съм като човек и спортист, без подкрепата на семейството ми, което винаги е до мен в добри и лоши моменти.

- При нормални обстоятелства как преминава тренировъчният ти процес? По колко време отделяш за подготовка?

- Когато съм в София, отделям почти цял ден за тренировки. Започвам деня си с фитнес и бягане от 9:00 до 10:00 часа, продължавам с тенис от 11:00 до 13:00 ч. и от 14:00 до 16:00 ч. Накрая от 17:00 до 18:00 ч. правя упражнения с ластици за укрепване на тялото и комплекс от упражнения за превенция от контузии. По време на състезания графикът се променя спрямо физическото ми състояние и това колко време имам до мача.

- Върху какво трябва да работиш най-много?

- Винаги има какво още да се развива и ще има нови неща, върху които трябва да работя, за да мога да се съревновавам в мъжкия тенис. Най-много внимание трябва да обърна върху постоянството си в играта и някой дребни детайли върху физическата си подготовка, които ще ми помогнат да играя на по-добро и на по-високо ниво.

- Какъв е твоят стил на игра?

- Опитвам се да играя агресивно, да държа разиграването под мой контрол и да притискам противника си с бързо темпо.

- Ти си ученик в самостоятелна форма на обучение в ПГССИ „Христо Ботев“ в Свиленград като заедно с това съчетаваш играта си в Тенис клуб „15-40“ в София. Спортът пречи ли ти при подготовката в училище, където програмата също е много натоварена?

- Изпитите ми в училище са в две сесии. Тогава обръщам повече внимание на ученето, отколкото на тениса. Гледам да се подготвя максимално добре за изпитите си, защото, ако се справя добре, останалите месеци от годината мога да се съсредоточа изцяло върху тениса. Смятам, че съм отговорен както в спорта, така и в училище.

- На какво те научи тенисът?

- Тенисът ме научи на много неща. Научи ме на дисциплина, постоянство, упоритост, да съм честен със себе си, когато има проблем и да не се заблуждавам, ако причината е в мен. Научи ме, че трябва да си отдаден на всяко едно нещо, което правиш, за да постигаш целите си.

- Какво ти дава и съответно отнема спортът? Трябва ли да търпиш лишения в името на любимата игра?

- Най-ценното, което ми дава тенисът са силните емоции, през които преминавам целогодишно. Разочарованието при тежка загуба, щастието при важна победа. Не само в мачовете, а и извън тях. Имам толкова незабравими моменти с приятели по турнири, извън мачовете и сега, когато няма турнири и съм затворен вкъщи, ми липсва повече от всякога. А от гледна точка на това дали ми отнема нещо, разбира се, има моменти, в които искам да изляза навън с приятели, но трябва да съм на корта или трябва да лягам рано и не мога да си го позволя. Но на мен това не ми пречи, защото знам, че в момента това ми е приоритет и избирам да си върша работата както трябва. А и в почивните дни винаги мога да намеря време да върша нещата, които обичам.

- На кой от тенисистите се опитваш да подражаваш? Имаш ли идол в тази игра?

- Идолът ми е Рафаел Надал. Възхищавам се на неговата борбеност, воля и хъс за победа. Качества, които са изключително важни в мъжкия тенис и много искам да ги притежавам.

- Какви цели ще гониш през тази година?

- Тази година е последната, в която мога да се състезавам до 18 години. И заради положението с коронавируса голяма част от сезона няма да се играе. Няма смисъл да участвам в турнири за юноши, а по-скоро ще започна да се състезавам при мъжете. Затова нямам големи очаквания за резултатите. Целта ми е просто да трупам опит и постепенно да постигам победи.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА