На Гергьовден българската традиция отдава почит на животните, стадата и хората, които се грижат за тях. Празникът от векове е свързан със селския труд, пастирството и началото на активния сезон във фермите. Докато за мнозина денят е празнична трапеза и семейно събиране, за хората, които отглеждат животни, работата продължава както винаги.
Сред тях е и Александър Александров от свиленградското село Студена. 29-годишен ветеринар и фермер, който успява да съчетае най-тежката земеделска работа с дигитално присъствие, събиращо хиляди последователи. И докато много млади хора търсят бъдещето си в големия град, Александър е избрал друго място за своя живот – биволофермата на семейството си в село Студена. Там, сред стадото и ежедневната работа, той намира не само професия, но и смисъл.
Още от дете животът му е свързан с фермата. Баща му създава стопанството през 2000 година, а днес то е дом на над 300 бивола и около 150 крави. Семейството произвежда различни млечни и месни продукти основно за собствена консумация.
Реалността на българското животновъдство обаче не е лесна. Александър признава, че продажбата на мляко често се оказва трудна задача. Според него реализацията на прясното мляко „от години е трудна, да не кажа невъзможна, или става под себестойност“. Малко по-добре се търсят телетата и младите животни за месо.
За него обаче биволите не са просто работа. Те са част от живота му още от детството. „Аз всъщност съм израснал с тях и те винаги са били част от живота ми. Те са като част от семейството“, казва 29-годишният фермер. Най-силните му спомени от детството са свързани с раждането на малките животни. Той си спомня радостта, когато се появи ново бебе, особно, ако е и женско. „Тогава го водим при майката да забозае. Това е най-вълшебното нещо“, разказва Александър.
Професията му на ветеринар се оказва ценна помощ в ежедневната работа. Според него комбинацията между фермер и ветеринар е изключително полезна. „Така знаеш кое какво и как се случва и нещата се получават“, обяснява той.
Годините, прекарани сред животните, са го научили на нещо важно – взаимното доверие. Александър е убеден, че биволите усещат отношението на човека. „Ако си добър с тях, и те ще са добри с теб“, казва той, като подчертава, че в отношенията с хората е много по-трудно. Понякога тази връзка се проявява по удивителен начин. Когато някоя биволица не може да намери малкото си, тя идва при него и започва да реве. „Тогава тръгваме заедно да го търсим. Това е нещо, което не може да се опише – изживява се.“
Работата във фермата изисква постоянство и дисциплина – качества, които Александър казва, че е научил именно тук. „Фермерството, съвкупно с отговорността към животинките и родителите ми, са ме направили дисциплиниран и отговорен.“
Трудностите също не липсват. Според него най-голямото предизвикателство в сектора не са самите животни. „Най-голямото предизвикателство да гледаш биволи, за огромно съжаление, е държавата. Не се оплаквам, но един вид все трябва да надиграваш системата.“
Любопитното е, че животът му на фермер постепенно намира място и в социалните мрежи. Снимките и видеата с биволите привличат вниманието на хиляди хора. Неговите фотоси дори са показвани по време на лекции в един от българските университети, тъй като биволовъдството в България вече е рядкост, а малко ферми отглеждат толкова големи стада от тези животни. Александър се шегува, че животните вече са свикнали с камерата. „Щом видят телефона в ръката ми, сякаш знаят, че поне 20 хиляди души ще ни гледат и започват да позират.“ Реакцията на хората често го изненадва, но е щастлив, когато му казват, че ги зарежда с добро настроение. Случва се дори непознати да го спрат и да му кажат, че е „позитивен и усмихнат човек“. Пишат му и хора от чужбина – от Германия, Италия и други страни, които се впечатляват от живота във фермата. За него причината е проста. „Когато правиш нещо от сърце и си истински и честен, то няма как да не бъде забелязано.“
И в края на деня, когато стадото се успокои и фермата притихне, остава най-важното – усещането за дом. Александър остава вярен на мястото, което нарича свой дом. За него щастието не се измерва с големи къщи или градски удобства. „Домът ми е там, където са близките и биволите. Човек няма нужда от палати, за да е щастлив“, казва той. 
А когато разговорът стигна до личния му живот, младият фермер отговаря с усмивка: „За половинка до себе си ще кажа само едно – най-доброто тепърва предстои.“
Диляна ЦВЕТКОВА